Българските емигранти почти спряха да изпращат пари на своите близки в родината. През второто тримесечие на годината изпратените средства от българите в чужбина са само 39,4 млн. евро, показват данните на БНБ.

Това е близо девет пъти по-малко спрямо същия период на миналата година, когато емигрантите са изпратили на роднините си в България 336,8 млн. евро.

Обикновено второто тримесечие на годината е по-силно от първото по отношение на родните емигранти и те изпращат повече пари на своите близки. Освен това през последните години емигрантите изпращаха все повече средства. Но през настоящата година ситуацията коренно се променя.

Още през първото тримесечие парите от емигрантите намаляват с над 24% на годишна база и са само 227 млн. евро. През второто тримесечие, когато в страните по целия свят въведоха мерки срещу разпространението на COVID-19, потокът на емигрантските пари рязко пресъхва. Спрямо първото тримесечие спадът на изпратените средства е с близо 83%, или близо шест пъти, а на годишна база сривът е с над 88%.

Средствата от емигрантите отиват предимно при възрастни хора и им помагат за закърпят семейния бюджет - да плащат сметките си за ток и парно, да си купуват лекарства. Често бабите и дядовците гледат децата на емигрантите, които изпращат пари за издръжката им.

Заради COVID-19 обаче хиляди родни емигранти загубиха работните си места като голяма част от тях дори се върнаха в България. Доходите на други пък намаляха и те нямат възможност да изпращат същите суми, както досега.

През последните години най-много пари изпращат българските емигранти в Германия. През второто тримесечие на годината обаче, според оценките на БНБ, ситуацията се променя и на първо място се изкачва САЩ с изпратени 8 млн. евро. Емигрантите в Германия са на второ място със 7,7 млн. евро. На трето място е Испания с изпратени 4,2 млн. евро. Челната петица се допълва от Великобритания с 3,5 млн. евро и Гърция с 2,4 млн. евро.

Парите от емигрантите водят до увеличение на потреблението у нас, в резултат на което има ръст на икономиката и на приходите в държавната хазна. Затова сериозният им спад ще се отрази не само на хората, които разчитат на тези пари, а и на икономиката като цяло.