Теглим повече бързи кредити в пандемията. Така те са се увеличили с 494,1 млн. лв. за година, или с 16,2 на сто. Скокът през септември 2021 г. спрямо края на юни тази година пък е с 4,2%, или 141,5 млн. лв. Това сочат данните на Българската народна банка (БНБ).
Вземанията на компаниите, отпускащи такива заеми, вече стигнаха рекордните 3,488 млрд. лв. За сравнение година по-рано сумата е била 2,994 млрд. лв.
Кредитният консултант Тихомир Тошев коментира пред "Монитор", че ръстът на този тип заеми се дължи на няколко фактора. На първо място това е активният кредитен пазар в момента.
"Интересът към кредитите е във всички сегменти в момента", твърди той. Фактор е и фактът, че фирмите за бързи кредити вече предлагат по-големи суми.
"Преди обичайната сума за бърз кредит бе около 400 лв., докато сега вече се предлагат заеми до 5000 лв. и хората се възползват от това", обяснява Тошев.
Той обаче предупреждава, че при заемите от 2000 - 3000 лв. например лихвата е по-висока спрямо тази за по-малките суми. Съответно така се създава рискът клиентът да изпитва затруднения при връщането на сумите. Иначе промяна в тенденцията не се наблюдава.
Обичайно българинът прибягва до бързи заеми, за да покрие текущи нужди и поради невъзможност да се справи с месечните си разходи и средства, с които разполага, за да ги покрие.
Данните на Асоциацията на банките в България (АББ) показва, че за третото тримесечие на тази година българските домакинства са натрупали задължения в размер на близо 30 млрд. лв.
До края на септември обемът на потребителските кредити, отчитани според статистиката на централната банка, възлиза на 14,04 млрд. лв., докато ипотеките са 15,2 млрд. лв., или това са общо малко над 29 млрд. лв. кредити само на домакинствата.
