Днес се навършват 135 години от обединението на Княжество България и Източна Румелия. На този ден предците ни се изправят срещу една от множеството несправедливости, узаконени от Берлинския договор, ознаменуващ края на Руско-Турската Освободителна война.

Тази дата е важна част от веригата събития, които бележат историята на България в последните 170 години.

От началото на църковната борба, просветното движение и народно-освободителните въстания, през Санстефанския договор, дал надежда за постигане на националния идеал, до Берлинския договор, който неминуемо определя непосредствената външна политика на младата държава в последващите десетилетия.

Значимостта на днешния ден е във факта, че предците ни се изправят срещу политическата реалност и правят стъпка към желаното обединение, въпреки отрицателната позиция на международно ниво и вътрешнодържавните проблеми. Самото съществуване на изкуствено създадената Източна Румелия, може да определим като абсурд.

Земите, които най-многобройно въстават през 1876 година, които биват опустошени при потушаването на въстанието, остават под юрисдикцията на Н.В. османския султан.

Само непримиримостта на жителите на областта, дали ясно да се разбере, че ако османската власт използва правото си да въведе гарнизони, ще има нови размирици, предотвратяват засилването на властта на султана в новоосвободената земя.

До 1885 година българските политици, както и множество революционери, непрестанно действат за прокарване на идеята за обединение на Княжеството и Източна Румелия, но международната обстановка не благоприятства каузата. Друг възпиращ фактор е че това се явява пряко погазване на международна спогодба, какъвто е Берлинският договор.

Междувременно на територията на цяла България са организирани комитетите "Eдинство", чиято цел е обединяване на разкъсаните части на страната. На 10 февруари 1885 година е създадена общност, която през април получава названието Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), за председател е избран Захарий Стоянов.

От т.нар събрание в Дермендере, основна цел на организацията става обединение на Княжество България и Източна Румелия, като по реалистичен вариант, отколкото обединение с Македония.

Съединистката кауза се пропагандира чрез организирането на митинги, събирането на средства и организирането на чети.

Членове на БТЦРК

Решава се да се привлекат ръководителите на местната източнорумелийска милиция, установени са връзки със Сава Муткуров, Данаил Николаев и Рачо Петров, които с радост подемат идеята. Привлечени са важни дейци на местния политически живот.

Поради влошените си отношения с Русия, Батенберг не бърза да се противопостави на съединистката идея, а след като е уверен от Лондон и Виена, че "ако може да се съедини Източна Румелия без война с Турция и от това не се възползва Русия, всички ще са доволни" князът дава негласното си съгласие за Съединението.

Княз Александър Батенберг

По план съединението трябва да се осъществи на 15 септември, но на 2 септември, след масова демонстрация под лозунги за обединение с Княжество България в Панагюрище и малко по-късно в Голямо Конаре, започва сформиране на въоръжен отряд, под командата на Продан Тишков - Чардафон. От Чирпанско и Асеновградско тръгват нови чети и въстаници.

По същото време румелийските военни сили са на учение под управлението на Данаил Николаев, съратник на БТРЦК.

На 6 септември обединените въстанически отряди и редовни милиции навлизат в Пловдив, за да овладеят резиденцията на главния управител Гаврил Кръстевич. В негово лице каузата получава неочакван съюзник, той доброволно се отказва от правото да повика турски войски в защита на статуквото и заявява: "Аз съм българин, и аз съм за Съединението!"

Гаврил Кръстевич

След официалното обявяване на случилото се на 6 септември 1885 година в областта е съставено ново временно правителство, начело с д-р Георги Странски, обявена е всеобща мобилизация.

Още в същия ден е изпратена телеграма до българския княз, с която той е призован да признае съединението и да поеме властта. На 8 септември Александър Батенберг дава положителен отговор, чрез специален манифест, а още на следващия ден заедно с министър председателят П.Каравелов тържествено влиза в бившата столица на Източна Румелия.

Последвалите месеци, до подписването на Топханенския акт от 24 март 1886 година са сложни и изпълнени с предизвикателства. Младата Българска войска влиза в бой за отстояване на извършеното дело срещу Сърбия. Въпреки известните ограничения, съдържащи се в акта и предаването на териториални компенсации на Османската империя, първата крачка към изпълняване на националния идеал е направена.

Съединението е фактическо признато от държавите гаранти на Берлинския договор, а статута на обединена България остава непокътнат до обявяване на независимостта през 1908 година.

 

 

Водачът на Голямо Конарската чета - Продан Тишков Чардафон

Данаил Николаев