„Вирусът не живее и не се размножава на повърхностите, а преживява там. Той обича ниската температура и там, където има влага“, заяви проф. д-р Тодор Кантарджиев по време на редовния брифинг на Щаба.

„Той може да мутира след предаването от човек на човек и то след хиляди души. Той става по-безопасен, когато се предава от човек на човек и то в дълга редица“, обясни още проф. Кантарджиев.

„Разработката на ваксина срещу коронавирус тече с пълна сила в света, но проблемът продължава да е това, че клиничните тестове имат нужда от месеци, за да се проверят всички възможни странични ефекти. Когато се създава една ваксина, тя има нужда от дълги тестове сред различни групи от хора, докато не се докажат минимални странични ефекти. Представете си, че утре пуснем ваксина, а по-късно развитие диабет. Затова са нужни месеци на клинични тестове“, каза професорът.

Той потвърди, че още през февруари във Великобритания е открита ваксина, която работи при животни, но сега е нужно да се премине през процес на тестове при здрави хора, а на по-късен етап и през такива, които ще бъдат ваксинирани и подложени на болестта.

„Хубавото е, че коронавирусът не мутира толкова бързо, колкото сезонния грип, за който се ваксинираме всяка година“, допълни проф. Кантарджиев.

„А това за маските, дето казват, че не действат, защото научили колко е голям вируса от учебниците. Но вирусът във въздуха не се носи, той е в капките и слюнките, в дъха също. Ей, това пази от слюнките“, каза той, посочвайки предпазна маска.