На неочаквана находка се натъкна варненка на улица "Братя Шкорпил" в близост до Катедралата в града. Тя открива няколко тома ценни книги, захвърлени в боклука, като на някои от тях не е махнато дори защитното фолио.
Оказва се обаче, че те са почти нови и не са загубили своята стойност. Случаят предизвиква множество коментари. Много потребители смятат постъпката за неуместна и неуважителна към книгите - символ на знанието. И дори виждат действието на човека, който ги е изхвърлил, като вид ценностен упадък.
Много от тях се чудят защо вместо да бъдат дарени на читалище или училище, те са захвърлени при отпадъците. Не липсват одобрителни коментари, но и мнения на хора, които не биха взели нещо от сметта по никаква причина.
А, трети просто споделят своя опит в подобни ситуации. Вижте как коментираха варненци:
"Преди години претърпях тежка коремна операция и в първите дни, когато вече можех да се разхождам на къси разстояния излязох из квартала. До един контейнер видях ром, който събираше изхвърлени книги в количката си. Опитах се да се затичам към него, но не можах да преодолея физическата болка и се развиках, като да съм жена му.
Викам му, чакай, стой, ще делим!
А книгите.. сред тях учебници, Библията, художествена литертура. Опитах да сдържа вълнението си, защото той, така както с безразличие ги товареше в "МПС-то" си, взе, че се оживи, като усети моя интерес към тях и едва ли не ще ми ги продава.
Дадох му 10 лв и тойс радост ми ги остави всичките, дори ми ги подреди на купчинки на тротоара и ми подари торбичка. ????
Да, но, аз изобщо не бях в състояние да вдигам тежко, повиках такси и шофьорът с изумление гледаше как внасям две по две книги на задната седалка на таксито, та излезе да ми помогне.
Сред книгите имаше и една: "Аз чакам дете." и беше единствената книга, която в онези дни смятах, че никога няма да ми се наложи да чета.
Само няколко месеца по-късно очаквах дете, а въпросната книга с цялата полезна информация в себе си, често ме спасяваше когато се тревожех за своята бременност. Така, както аз спасих нея.", разказва Бела Белинда.
Други разкриват възмущението си от постъпката на неизвестния варненец, но споделят, по-различно гледна точка:
"Толкова ли е трудно да ги сложиш в един кашон и да ги занесеш в някоя библиотека... Изглеждат ценни. Аз също съм виждал изхвърлени книги, но обикновено са масови издания от соца, които ги има във всяка втора къща и не са нужни на никой, нито пък на библиотеките.
Не подкрепям нито този който ги е изхвърлил, нито госпожата която ги събира. Не бих ровил по кофите, ако ще и 1000 лева да струват!", пише Даниел Господинов.
"Как може така, аз като се премествах в друго жилище дарих книгите на училище!", споделя своя опит Елена Пенчева.
Не липсват и тъжни заключения: "Показателно за времената, в които живеем", отбелязва Ивета Андеева.
В нашия век информацията е на клик разстояние, а притежаването и откриването на информация в книги често може да е даже по-трудно. Но именно в качествената литература, може да се отърсим от препускането из бързосмилаемия дигитален поток и да се потопим в един друг свят. Където да научим нещо ново или просто да помечтаем.
