Понеже имането на хляб е съмнително не само заради зимния капан по градове и паланки, зрелищата в България са гарантирани. Поне тази седмица. Прочувствени речи ни предлагат и тръгващият си от „Дондуков“ 2 Росен Плевнелиев, и влизащият на адреса Румен Радев.

И ако първият не може да ни изненада с последователността си на ястреб, който е готов да хвърли народа си на барикадата, вместо да го прати на избори, то за Радев да се чуди човек дали не е гласувал и самият Бойко Борисов. Толкова суперлативи за „Кобрата на Пугачов“ скоро не сме чували.

Радев обаче е енигма. Пилот, който трябва здраво да стъпи на земята и с дела да ни убеждава, че може и се е еманципирал от „Позитано“ 20 и Корнелия Нинова, че не е командос без отличителни знаци на Путин или камуфлиран натовец. Всъщност на политическата сцена няма да има много пространство за маневриране и театър. Без да има парламент и бидейки опекун на служебен кабинет, Радев остава единственият реален властови център. И държавата увисва на волята му.