На 21 март Църквата отбелязва паметта на един незнаен и неизвестен светец. Незнаен, защото освен името му, времето, в което е живял и славното му просияване, нищо друго не се знае за него - преподобни Яков Изповедник.
В агиологията (наука за светиите) изповедниците са тези, които с твърдост понасят всички мъчения, на които са подложени и с една особена радост остават твърди във вярата - изповядват православната вяра без никакви отклонения.
Във времето, когато живял преподобни Яков, християнската църква била раздирана от иконоборческата ерес. Това била една особена ерес, която отричала светите образи. Иконоборството е религиозно-политическо течение в християнството през VІІІ и ІХ век, противопоставящо се на ширещото се и добиващото прилики с идолопоклонничество преклонение пред икони и реликви. Унищожени са хиляди икони, мозайки, стенописи и статуи. Официално иконоборството е признато от духовния клир на събор в 754 г. с поддръжката на император Константин V Копроним. На този събор иконопочитането е обявено за ерес, препоръчано е да се унищожават иконите и са започнати гонения на всички, които оспорват решението на събора.
Именно по времето на този иначе способен като пълководец и администратор император, пострадал и преподобни Яков. Не са известни нито времето, нито мястото му на раждане, нито мястото, където бил епископ. Заради убеждението си в правотата на почитането на светите икони, той претъпряп много беди и мъки и починал към края на VІІІ века.
