Днес всички, на които телевизиите подадоха микрофон и популяризираха “предсмъртните” им депутатски стонове в изпадналия в кома по волята на властелина Борисов парламент, се надпреварваха да оценяват последните дни на президента Плевнелиев. Всеки според умствените си възможности и евентуалните заплащания.

Общото усещане от този (не)строен хор – строен по уставите на петата колона- беше за руски марш от съветски композитор. Ето защо малко ме стресна на първо чуване дисонасът  с изявлението на един типичен представител на маршируващите, който заяви буквално:

“Много слаб президент. Росен Плевнелиев е най-слабият държавен глава, който сме имали”.

За миг ми се стори, че с това Воле(ново)изявление Красимир Карачанов напада своя прозападен враг извън опорните точки на останалите му подобия заради външността на Плевнелиев и то напълно основателно.

Факт е, че Плевнелиев е слаб.

Но бързо се окопитих и си припомних, че – за разлика от Петър Младенов и донякъде от Желю Желев – Петър Стоянов и др. Георги Първанов също бяха слаби. Докато завистливият Каракачанов си е направо дебел, за да не кажа тлъст, охранен от слугуване на народа.

И тогава ми просветна, че бившият кандидат-президент Каракачанов е имал друго на ум. Помогна ми да се ориентирам в простоватата му мисъл следващата сложна част от дебелашкото му разсъждение:

“Мислите ли, че президентът на България трябва да дава съвети на американския и руския президент каква политика да водят“.

Хммм, не мисля, пък и няма такъв факт, над който бих могъл да се замисля- Каракачанов си го измисля.

Но си мисля, че трябва да си голям кремълски, а вече и тръпметов ( от онези, които му гласуваха на Тръмп и възбудиха надеждите на руските националисти в България ) нахалник, за да защитаваш главите на която и да било чужда държава от собствения ти държавен глава, който уж им давал съвети.

Share on Facebook