Ако има някаква видима новина, която може да бъде доловена в прочетената днес от президента Румен Радев реч, това на пръв поглед е “уточнението”, че този парламент ще работи точно още една седмица. Прозвуча от неговите уста като “ уволнявам ви” по отношение на депутатите, някой от които беше реагирал от залата на думите му, че трябва повече дела, отколкото думи.

Фактът, че Радев влезе в пререкание с политически опонент със заканителни нотки в гласа си още в първата си импровизация на политическия президентски подиум, прекъсвайки програмната си реч, го вкара в противоречие с претенцията му да бъде “надпартиен”. Малка, но показателна подробност за това какво можем да очакваме от него…

Истинската новина обаче е онова, което той за първи път не спомена в контекста на досегашните му публични изяви: Радев не се застъпи за отмяна на санкциите срещу Русия дори и с намек.

С фразата “очевидна е кризата между ЕС от една страна и Русия от друга” Румен Радев продготви очакванията и за известната си теза, изразена само преди дни пред германския вестник “Франкфуртер Алгемайне цайтунг”, че президентът не трябва да търси врагове. Дотук-нищо ново. Само че досега това негово твърдение, този негов намек за различност от президента Плевнелиев, беше опакован под някаква форма от констатации за вредата от санкциите срещу Русия. Не и този път.

Трудно е за вярване, че Радев си е променил мнението по въпроса за санкциите, но ако е преценил, че е по-добре това искане да не става част от уводните му думи като президент, това все пак е неприятна изненада за петата колона на Москва, която и без това трудно смила уверенията му, че е “натовски генерал”.

И нещо дребно по отношението на визията по линия на “първата дама”: ако трябва да се подхожда по гадничкия начин, по който беше посрещнат от насъсканите срещу Плевнелиев медии, към новата президентска двойка може да се подхвърли, че съпругата му можеше да не се качва на толкова високи токове, за да не стърчи над него и да създава впечатление, че е “под чехъл”, т.е. един “чехльо”.

Но да оставим жълтите тълкувания на жълтурите, за да кажа за червените реакции на “откривателката” на Радев, заподозрян, че е под нейния “чехъл”.

Накачулена от представители на медиите, Корнелия Нинова се опита да отрече индикациите, че менторства над Радев с твърдението, че не знаела какъв ще е съставът на служебното правителство. Това нейно невероятно твърдение може спокойно да бъде добавено към дългия списък от случаи, в които беше хваната в кратката история на нейното партийно лидерство в лъжа. Още повече, че тя хем не знаела кои ще са министрите, хем пък ни увери, че тези неизвестни за нея лица ще са родолюбци, т.е. наясно е какво представляват без да знае дори имената им…

Политическият извод , който може да се направи от акцента върху родолюбието, с който започна и завърши речта на Радев, както и от фройдистки изпусната реплика на изпадналата в противоречие със собственото си твърдение Корнелия Нинова, е, че в БСП са притеснени от конкуренцията на всякакви патриотстващи елементи в българската политика в навечерието на наближаващите парламентарни избори. Остава да видим кой кого ще надвика по този въпрос в предизборната кампания.

Обещания за по-високи пенсии и по-висок жизнен стандарт могат да се дават лесно, но да се осъществят е доста трудно. Докато патриотичният барабанен бой е нещо, с което столетницата марширува още от зората на демокрацията, когато рязко загърби нихилистичния комунистически “интернационализъм” , превръщайки национализма в последно убежище на комунизма ( извинявам се за клишето, но тази щампа е неразривна част от своето време).

Не е трудно да се прогнозира в този смисъл, че БСП се връща към корените на успеха си от началото на 90-те години, когато успя да заблуди мнозинството от гласуващите български граждани, че е носител на “българщинАта” и неин пазител пред заплахата от загубата на национален суверенитет в прегръдките на настъпващото западно влияние. От това “побългаряване” на посткомунизма избуя например кариерата на Георги Първанов ( играещ ролята на виден националист, изпратен от партията в Кърджали да се бори за “българщинАта”), по чиито стъпки върви днес Румен Радев като кандидат, изненадващо издигнат за президент от БСП и за мнозина- изненадващо избран за такъв.

Share on Facebook