Предизборните обещания този път счупиха измамомера.

Мислех, че след 800-те дни на Царя нито ще има нов така нагъл опит да привлечеш отчаяни хора в капана на алчността си, нито ще има повече наивници, които да вървят с изплезени езици към захарния памук на сбъднатите мечти.

Знаете ли...

Не е толкова скандално, че сме зле – икономически, социално, политически.

Не сме първата страна в тежко положение, освен това не сме сред страните в най-тежко положение, статистически сме скучно обикновени.

Проблемът е, че ако учените започнат да правят експерименти, за да открият лек за загадъчното българско заболяване – ще трябва да изберат не мишки, а хамстери.

Точно тези мили гризачи владеят нашенския манталитет (или ние техния) – въртят колелото в аквариума си с ентусиазъм, неуморно, доброволно, полу-смирено, полу-обнадеждено и съвсем безплодно.

И ето сега – нови избори, нови обещания, а ние – горките стари избиратели – трябва да изберем – НЕ НА КОГО ДА ПОВЯРВАМЕ, А ОТ КОГО ЩЕ БЪДЕМ НАЙ–МАЛКО ИЗЛЪГАНИ.

Редно е да бъдем обидени до безобразие от безочливите, дори безскрупулни лъжи! Но! Отчаянието е стихия, която води до безтегловност в мозъците. Очевидно.

Откъде знам, че предизборните заявки са фарс? Имам няколко въпроса.

Защо нито една от тези политически сили до момента не е изпълнила предизборните си заявки, които до момента бяха далеч по-реалистични?!

Защо всички те досега ни обясняваха поради какви причини е НЕВЪЗМОЖНО да се увеличават заплатите, а сега обещават МАЙКА СИ И БАЩА СИ. БУКВАЛНО!

Защо досега беше невъзможно, а след тези избори ще стане напълно осъществимо да имаме стандарт, сравним с другите страни в ЕС?

Защо теглихме милиарди заеми, поради издъхваща икономика, а сега се оказва, че тя е във възход?

Откъде ще дойде двойният ръст на икономиката, за да увеличите двойно стандарта ни?

Защо едни и същи хора със зъби и нокти копаят да се излагат неуморно пред света?

 Интересно ми е само – евтино или скъпо продават достойнството си.

Защото вие твърдите, че ви е тежко, но усилията ви красноречиво сочат, че животът в Парламента е по-приемлив от този извън него. И на всички ни е ясно защо.

Защо никой досега не обеща нещо, което може да изпълни и просто не го изпълни?

Затова аз вече не вярвам на обещания и не гласувам за думи.

Затова вече нямам дясна, лява или центристка политическа ориентация.

Имам обаче едно обещание, което обещавам да изпълня! Ще гласувам за този, който този път или някой следващ спази обещанията си.