Старият учител ревниво пази подредбата на стаята, в която е отгледан. Там трикраките столчета и масичката са отпреди 100 години.
В съседното помещение бил мутафчийският цех. Там майката на дядо Деян правела прежда и дрехи от козя козина.
В домашния етнографски музей на дядо Деян идват много посетители. Той ги посреща и на всеки обяснява как са живели българите преди. „Пари не взимам от никого”, казва дядо Деян.
Старият учител е тъжен, когато вижда как днешните деца се отдалечават от корените си и нямат връзка със земята. За да им покаже как са живели българите преди 70 години, дядо Деян е изработил
Съпругата му Гана Еничерова отбеляза, че прави сбирката с надеждата, че някой ще я продължи и българщината ще се запази.
Днес на посещение при стария учител са двама негови ученици. Единият е завършил училище преди 44 години и също е станал учител по история, сега води своите ученици.
„Аз идвам често тук. Водя и други ученици. Сбирката им харесва. Той разговаря с тях , както с Вас – така увлекателно. Приятно му е. Децата научават много за историята на родния край”, казва учителят Петър Терзиев.
„Аз милея за цялата страна, но идва оттук обичта – от родния дом”, посочи дядо Деян.
Той иска да подари сбирката си, за да бъде запазена след смъртта му. Старият учител очаква общината да се заинтригува и да спаси трудно събираните и опазени от него експонати.
