Помните ли чудесното черно-бяло анимационно унгарско филмче „Семейство Мейзга”, което се излъчваше по първа програма преди доволно количество години? А помните ли госпожата на господин Мейзга, която непрекъснато се тюхкаше с фразата: „Ах, защо не се омъжих за Пища Хофнагел?” след поредната битова неразбория, за която, разбира се, беше виновен съпругът й.

Не знам някой да иска да прекара земното си време в компанията на грешния човек. Повечето от нас са целеустремени в това да направят възможно най-правилния избор на законна половинка. Въпреки това винаги чукаме на дърво повече да не ни идва такова чудо до главата, осъзнали тоталната си заблуда малко след като любовта отстъпи място на безкомпромисното битие.
Подведени от безпощадно влюбване и заблудени от митовете за любовта и брака, безразсъдно попадаме в капана на неверния избор, незадавайки си въпроса: „Тая цялата работа накъде води?”

Грешим, защото си позволяваме да замърсим разума си с големите надежди, наследени от някогашните романтичности, властващи света на викторианските девици, ухажвани от напети и смели офицери.

Никой не се жени за правилния човек! Колкото по-рано пуснем тази мъдрост в себе си, толкова шансовете ни за лежерен брак се увеличават.
Романтичните отношения винаги започват с приповдигнати възклицания, отразяващи неистовото емоционално удоволствие, което пъпли на талази в нас. Разбира се, по-старите и по-мъдри хора отдават това на хормоните, но аз ще си позволя да не падам в това клише. Ще се съглася обаче, че има идеализиране. Докато сме гаджета с бъдещите си благоверни, впрягаме сили, вадейки на показ всичките си добродетели, качества и хитрини, за да убедим другия, че ние сме единственото им щастливо спасение на този свят.

В началото сме толкова отнесени от вихъра, че сме склонни да тъпчем още прашинки в пясъчните кули, вярвайки, че замъкът няма да бъде заличен от първата буря. Бавно, но сигурно, след първата брачна нощ омагьосаните капаци падат от очите ни и започваме да се ритаме отзад, че не сме се оженили за правилния човек. През една чиния виждаме тоталните несъвършености, които сме принудени да преживяме на всяка вечеря, а в главата ни започва да се заражда психиката на сериен убиец.

Разбира се, има и такива сред нас, които вярват, че са придобили собственост над правилния човек. И това най-вероятно е така, направлявайки отношенията си със зряла обич и без излишни истерични очаквания. Но не и преди да са проумели, че никой не се жени за ЕДИНСТВЕНИЯ правилен човек. Така де, пълно е по белия свят с потенциално правилни партньори. Жалко, че в повечето случаи не ги пускат с прикрепен GPS или с карта, която да ни заведе право при тях.