На същия ден във в. „Държавен вестник" е публикуван първият Закон за Върховната сметна палата, приет от II Народно събрание. От 2000 г. денят се отбелязва като професионален празник на Сметната палата.
На 20 декември 1943 г. британската авиация бомбардира София. Ударът е в рамките на операция Point Blank. Царство България е подложено на масирани бомбени атаки от щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа, който формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е придадена 205-а авиогрупа на британските ВВС.
2012 г.
Президента на Република България връчва посмъртно орден „Стара планина” първа степен с мечове „ „за изключително големите им заслуги към страната ни при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война и за проявеното новаторство и военно майсторство“ на генерал-лейтенант Михаил Савов, генерал-лейтенант Иван Фичев, генерал от пехотата Васил Кутинчев, генерал от пехотата Стефан Тошев, генерал-лейтенант Стою Брадистилов, генерал от пехотата Георги Тодоров, генерал от пехотата Стилиян Ковачев, генерал от пехотата Никола Иванов, генерал-майор Иван Сарафов, генерал-майор Димитър Кирков, генерал-майор Радой Сираков, генерал-майор Васил Делов, генерал-лейтенант Радко Димитриев, генерал-лейтенант Климент Бояджиев, генерал от пехотата Павел Христов, генерал от пехотата Православ Тенев, генерал-лейтенант Никола Генев, генерал-лейтенант Атанас Назлъмов и на капитан I ранг Димитър Добрев
2010г.
Министърът без портфейл Божидар Димитров подава оставка от 87-то правителство на Р. България
2006 г.
Германия е последната държава, която депозира ратифицирания от нея договор за присъединяване на България и Румъния към ЕС по време на италианското правителство.
2006 г.
Народното събрание на Република България приема Решение за избиране на членове на Европейския парламент.
Антония Стефанова Първанова -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Национално движение Симеон Втори
Атанас Атанасов Папаризов -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Българска социалистическа партия
Георги Петков Близнашки -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Българска социалистическа партия
Димитър Кинов Стоянов -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Национално обединение Атака
Евгени Захариев Кирилов -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Българска социалистическа партия
Константин Стефанов Димитров -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Демократи за силна България
Кристиан Иванов Вигенин -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Българска социалистическа партия
Лидия Сантова Шулева -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Национално движение Симеон Втори
Мартин Димитров Димитров -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Обединени демократични сили
Маруся Иванова Любчева -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Българска социалистическа партия
Младен Петров Червеняков -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Българска социалистическа партия
Неджми Ниязи Али -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Движение за права и свободи
Станимир Янков Илчев -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Национално движение Симеон Втори
Стефан Антонов Софиянски -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Български народен съюз
Филиз Хакъева Хюсменова -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Движение за права и свободи
Филип Димитров Димитров -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Обединени демократични сили
Христина Христова Велчева -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Национално движение Симеон Втори
Четин Хюсеин Казак -1 януари 2007 -5 юни 2007 -Движение за права и свободи
2002 г.
По повод 60 години от рождението му“ на проф. Стефан Данаилов е връчен орден „Стара планина” първа степен „ за изключителните му постижения в областта на българското кино и театър, за приноса му в политическия и културния живот на съвременна България.
1999 г.
Премиерът Иван Костов обявява предложението си за кадрови и структурни промени в правителството. Сменени са 10 от министрите, включително и тримата вицепремиери - Александър Божков, Веселин Методиев и Евгений Бакърджиев.
1996 г.
Иван Славков е преизбран за президент на Българския футболен съюз.
Иван Борисов Славков е роден на 11 май 1940 г. в София. Дипломиран инженер от ВМЕИ "Ленин" (София), специалност двигатели с вътрешно горене. Професор е по спортна психология от Киевския държавен университет. Състезател е по водна топка в "Септември", ЦСКА и "Академик" (София), а между 1959 и 1964 г. е национал. Журналист е във вестниците "Труд" и "Работническо дело", а между 1971 и 1982 г. е генерален директор на БНТ. Председател е на БОК от 1982 г., от 1987 г. е член на МОК. Член е на Изпълнителния комитет на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети в между 1985-1989 г. , вицепрезидент е на същата асоциация между 1985-1988 г. В различни периоди е бил член на комисии на МОК - за радио и телевизия, за нови източници на финансиране, по олимпийска солидарност, апартейд и олимпизъм. От есента на 1995 г. е президент на БФС. На 7 юли 2005 г. Славков е изключен от Международния олимпийски комитет. Причината за изключването му е филмът на ББС "Да купиш игрите", излъчен в навечерието на миналогодишните олимпийски игри в Атина. Със скрита камера журналисти на ББС заснемат Иван Славков и сръбския лобист Горан Такач как се съгласяват пред подставени лица да лобират срещу заплащане за кандидатурата на Лондон за организиране на олимпийските игри през 2012 г. На 21 октомври 2005 г. Борислав Михайлов сменя на поста Иван Славков като президент на Българския футболен съюз.
1992 г.
Учредена е Българска партия либерали, регистрирана през април 1993 г. Председател е Петко Симеонов. Други по-видни нейни дейци: Еленко Божков, Димитър Арнаудов, Марко Тодоров, Светлана Шаренкова и пр.
На II конгрес (3-4 юли 2000 г.) за председател на партията е избран Ал. Томов. Недоволните от неговия избор, Н. Камов и други, напускат партията и образуват нова формация - Движение на социалдемократи.
1981 г.
Състои се Тринадесети юбилеен ден от програмата "1300 години България" под надслов "Младостта и бъдещето на България".
1977 г.
Капитан Георги Георгиев с яхтата си "Кор Кароли" завършва успешно околосветското си плаване, продължило 201 дни, 21 часа и 36 минути.
Капитан Георги Георгиев (1930-1980) е първият българин, обиколил сам Земята с яхта. След успешно участие в Трансатлантическата регата "ОСТАР-76" на 20 декември 1976 г. той отплава от Хавана с 9-метровата яхта Кор Кароли, преминава Панамския канал и стигна Маркизките острови в Тихия океан.
Оттам се насочва към остров Фиджи и е единственият, който през март - месеца на тропическите депресии в този район - влиза в Сува. След като се отбива в австралийския Порт Дарвин, през август и септември той пресича Индийския океан. Преди Кейптаун, преминава през Южния Атлантик и
на 20 декември 1977 г. пристига в Хавана, като затваря кръга около Земята.
В "Книгата на рекордите на Гинес" за 1981-1982 г. неговото плаване от 201 дена, 21 часа и 36 минути е включено като най-доброто дотогава постижение в света по време за обиколка на еднокорпусна яхта независимо от нейната големина и от маршрута на плаването.
1968 г.
От този ден Българската православна църква се ръководи по така наречения поправен Юлиански календар, с което се въвежда общоприетият Григориански календар, без да се променят датите на неподвижните празници. Ето защо на 25 декември 1968 г. православните българи за пръв път след 1916 г. празнуват Рождество Христово, всеки 1 януари е Васильовден, 6 януари - Богоявление, 25 март - Благовещение, и т.н.
1944 г.
Работа започват Първи и Втори върховен състав на т.нар. Народен съд - за съдене на виновниците за въвличане на България във Втората световната война (1939-1945 г.). Подсъдими са министрите от правителствата по време на войната, регентите, дворцовите съветници и депутати от XXV ОНС.
Първият върховен състав на Народния съд разглежда делата срещу регентите, министър-председателите и министрите в правителствата от 15 февруари 1940 г. до 9 септември 1944 г. както и дворцовите съветници (51 души).
Вторият върховен състав разглежда делата срещу народните представители от 25-то Народно събрание (129 души), и за други граждански и военни лица. Присъдите са прочетени на 1 февруари 1945 г. Наказанията са смърт, доживотен строг тъмничен затвор, глоба до 5 млн. лв. и конфискация на цялото имущество в полза на държавата.
1943 г.
Британската авиация бомбардира София. Ударът е в рамките на операция Point Blank. Царство България е подложено на масирани бомбени атаки от щабът на стратегическите ВВС на САЩ в Европа, който формира 15-а американска въздушна армия за бомбардировки на България, към която е придадена 205-а авиогрупа на британските ВВС.
Целта на операцията е чрез въздушен терор България да капитулира. На 6 ноември е бомбардиран Пловдив, на 14 и 24 ноември, 10 и 20 декември е бомбардирана София.
В операцията загиват над 4000 мирни граждани, а голяма част от централните софийски сгради са разрушени.
Срещу англо-американските военно-въздушни сили добре екипирани и въоръжени се противопоставя една ескадрила от около 100 български пилоти. Летците ни са били снабдени, с едни от най-добрите за времето си германски изстребители, Месершмит Ме-109 Густав-2. Въпреки огромното количествено несъответствие във възможностите, българската ескадрила достойно защитава небето над София, до септември 1944 година са свалени стотици противникови екипажи, като рейдовете над България са считани за едни от най-опасните.
На 20 декември по обяд през 1943 г. студеното небе над София се превръща в огнена арена на тежка въздушна битка.
Към София са се насочили няколко вражески вълни от по 50 бомбардировача Б-24, Б-17 и повече от 100 изтребителя П-38. За защита на столицата излитат 36 Де-520 и 20 Ме-109 Густав-2.
Пилотите от 2-ри и 3-ти орляк на 6-ти изтребителен авиополк са готови с цената на живота си да отбият налитащите към София нападатели. В страховитата битка, която се разразява над притихналия град, най-неудържим е поручик Димитър Списаревски.
Димитър Списаревски е роден на 19 юли 1916 в гр. Добрич. От април 1938 г. до юли 1939 г. е на школа в гр. Кауфбойрен, близо до Аугсбург, следва авиационното училище за въздушна аеробика Шлайсхаим край Мюнхен и накрая в най-престижната школа за висш пилотаж в градчето Верньойхен край Берлин.
На приблизително 40-километра от София, поручик Списаревски пилотирайки своят Ме-109 засича група от 16 самолета, които летят на етажи, за да се прикриват добре един-друг по позната схема.
Около седемдесет отбранителни картечници на армадата стелят във всички посоки, а единичните български изтребители, които се насочват към нея, отскачат като опарени. Списаревски преценява, че за да бъде свален някой от бомбардировачите е необходимо да скъси разстоянието преди да стреля, около него българските изстребители се отдръпват, набират височина и отново атакуват... В този момент Списаревски забелязва, че един от бомбардировачите леко изостава. Измъква се ловко от двойка П-38 и веднага пикира към него. Посрещат го множеството отбранителни картечници на бомбардировача, Димитър Списаревски наближава бомбардировача на около стотина метра, чак тогава ускорява изтребителя в прицела и натиска спусъка...За части от секундата вижда как снарядите раздират обшивката на едрото тяло на бомбардировача и се прицелва в моторите на лявото крило. След като взривява двигателя Списаревски рязко свива и изправя напред самолета, попадайки сред бойния строй на останалите бомбардировачи. Два П-38 откриват стрелба по българския Ме-109, корпуса на самолета се разтриса от множество трасиращи снаряди, малко остава и българската “Стрела” ще пламне, след атаката над бомбардировача Б-17 амунициите на поручика са почти привършили няма достатъчно за да контраатакува англо-американските пилоти, тогава той взима неочаквано решение Списаревски прави таран над бомбардировач Б-24. Според думи на български пилоти оцелели от боя на 20 декември, Списаревски е забелязал бойни знаци върху вражеския самолет, които го определяли като командващ група.
Тялото на поручик Димитър Списаревски е било открито в землището на село Кощиново на 22 декември 1943 година и по-късно погребано, с военни почести, на връх Коледа в софийските централни гробища.
Роберт Реноар един от оцелелите във въздушния бой британски пилот, по чудо останал жив след "тарана" на българина споделя в лагера за военнопленници в град Шумен: “Ударът на вашите летци бе много лют...”
1927 г.
Със заповед на правителството на Андрей Ляпчев и военното министерство се пренебрегват значителна част от клаузите на Ньойския мирен договор и правят решителна крачка към възстановяване организационната структура на българската армия. По силата на Ньойския договор на България е отнето правото да има своя наборна армия. На нейно място се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред.
Заповедта издадена през 1927 г. предвижда пехотата да се състои от 24 пехотни полка, сведени в 8 пехотни дивизии. Изгражда се нов, четвърти армейски щаб под името четвърта военноинспекционна област. За всяка дивизия и армия се предвижда по един артилерийски полк. Развръщат се 10 конни и 4 инженерни полка. Новата структура на армията е строго поверителна, защото нарушава значителна част от военните клаузи на Ньойския договор.
1907 г.
Започва Обща железничарска стачка (4000 души), ръководена от Стачна комисия от представители на БРСДП (ш. с.) , БСДС "Пролетарий" и Радикалдемократическата партия, завършва с частична победа на работниците.
1903 г.
Народното събрание приема Закон за устройството на въоръжените сили на Българското Княжество. Премахва се резервната армия, а броят на пехотните дивизии нараства от 6 на 9. Пехотните дивизии обхващат 18 бригади и 36 пехотни полка. Законът осигурява възможността през 1906 г. да се организират три военноинспекционни области, които във време на война сформират три армии. При военновременното развръщане на войските се предвижда дивизиите да сформират корпуси, а бригадите дивизии. По този начин българската войска получава пълно организационно развръщане - армия, корпус, дивизия, бригада, полк, дружина.
1894 г.
Приет е Закон за Висшето училище. Въведен е принципът на академична автономия под контрола на просветния министър. Отделите са превърнати във факултети с декани и факултетни съвети. През октомври 1896 г. е приет Правилник за Висшето училище.
1880 г.
Учредена е Върховната сметна палата. На същия ден във в. "Държавен вестник" е публикуван първият Закон за Върховната сметна палата, приет от II Народно събрание. От 2000 г. денят се отбелязва като професионален празник на Сметната палата.
1872 г.
Българският екзарх Антим І освещава новата църква в Плевен “Св. Параскева”.
Антим I е първият български екзарх, обществен и политически деец. Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на о. Халки и в Духовната академия в Москва. След завръщането си от Русия, той става преподавател, а по-късно и ректор на Духовната семинария на о. Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква и отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на I ВНС (1879 г.) в Търново.
1859 г.
По време на неделната служба в пловдивската църква "Св. Богородица" между присъстващите българи и гърци избухва скандал, тъй като богослужението е извършено на български език.
1857 г.
Представители на населението от всички градове и по-големи села на Търновска епархия изготвят прошение до Цариградската патриаршия, в което настояват за отстраняването на гръцкия митрополит Неофит Византиос.
Цариградска патриаршия (Вселенска патриаршия) е автокефална поместна православна църква с местоседалище в Цариград. Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.).
1850 г.
В периода 8 септември – 20 декември за неизплатени дългове Георги Раковски е вкаран в затвора в Цариград, наклеветен от своя съдружник Мустафа бей.
На тази дата са родени:
1951 г.
Родена е Маргарита Хранова - българска естрадна певица. През 1971 г. завършва Естрадния отдел на БДК и постъпва във вокално трио “Обектив”. Като солистка работи от 1972 г., а началото на успешната й кариера бележат - II награда от “Златният Орфей” и специална награда на журито и наградата на публиката на фестивала в Александрия, Египет. Сред международните награди на Хранова са: III награда от фестивала “Братиславска лира” (1973 г.), III награда за изпълнение на немска песен (1974 г.) и II награда за изпълнение от “Шлагерфестивал” в Дрезден, наградата на организационния комитет на фестивала в Палма де Майорка (1975 г.), I награда на фестивала в Сопот, Полша (1976 г.), “Бронзов Орфей” на фестивала “Златният Орфей” (1982 г.) и др. Осъществява активна концертна дейност в България и чужбина, съпровождана от група “Формула”. Албуми: “Маргарита Хранова” (1974 г., 1979 г., 1981 г., 1983 г., 1986 г., 1987 г.) и др.
1943 г.
Роден е Георги Константинов - български писател. През 1967 г. завършва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Със стихове дебютира в сп. “Родна реч” през 1958 г. Работи като заместник-главен редактор е на в. “Народна младеж” (1972-1973 г.), главен редактор е на сп. “Родна реч” (от 1973 г.). Председател е на ПЕН клуба в България (2001 г.). Георги Константинов е автор на съчиненията: “Една усмивка ми е столица” (1967 г.), “Обичай ме в неделя” (1970 г.), “Хиляди прозорци” (1971 г.), “Папагалчето Браво” (1973 г.), “Така живеят легендите” (1973 г.), “Лично време” (1974 г.), “Гълъб със запалени криле” (1976 г.), “Духовита възраст”, хумористични стихотворения (1975 г., 2 изд. 1986 г.), “Денят до мен. Страници от моя бележник” (1987 г.), “Балада за низшите чинове”, поезия (1992 г.), “Обичам те до тук”, стихове (1992 г., 2. доп. изд. 1993 г., 3. доп. изд. 1997 г., 4. доп. изд. 1997 г., 5. доп. изд. 1998 г.), “Елени в житата” (1993 г.), “Рижият пират Туфо”, повест за деца (5. изд. 1995 г.), “Будна кома. Нова поезия” (1996 г.), “Лявата ръка на Бога. Избрана поезия” (1999 г.).
1929 г.
Роден е Веселин Томов Измирлиев - български журналист, преводач. През 1952 г. завършва френска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор (1953-1960 г.) и коментатор по международни въпроси в Радио София (1965-1970 г.) и в апарата на ЦК на БКП (от 1970 г.). Сътрудник е на периодичния печат. Един от учредителите на Съюза на преводачите в България. Член е на редакционните колегии на сборник "Изкуството на превода" (от 1976 г.) и на сп. "Панорама" (от 1980 г.). Преводач е от френски, руски и английски език.
1868 г.
Роден е Димитър Тодоров Страшимиров - български писател, учен историк, публицист и общественик. Следва литература и история в Берн, Швейцария (1893 г.), дипломира се с докторат по литература. Развива активна обществено-политическа дейност. За пръв път печата стихове във в. “Напред”, редактиран от Г. Кърджиев. Страшимиров събира документи и осветлява важни моменти от Българското възраждане. Димитър Страшимиров е автор на “Южни сонети” (1894 г.), “Христо Ботев като поет и журналист” (1897 г.), “Критици и драскачи” (1901 г.), “История на Априлското въстание” (т. I-III, 1907 г.), “Архив на Възраждането” (т. I-III, 1908 г.), “Силует” (1909 г.), “Пред едно съдбоносно посегателство …” (1911 г.), “Врази” (драма, 1912 г.), “Сред мрака” (роман, 1901 г.), “Раковски и неговото време” (1924 г.), “Любен Каравелов” (1925 г.), “Офелия на българска сцена” (1926 г.), “Левски пред Къкринската голгота. История и критика” (1927 г.), “Васил Левски. Живот, дела и извори” (т. I, 1929 г.), “Наченки на българското революционно движение” (1931 г.). Умира на 2 март 1939 г. в София.
1868 г.
Роден е Димитър Тодоров Страшимиров - български писател, учен историк, публицист и общественик. Следва литература и история в Берн, Швейцария (1893 г.), дипломира се с докторат по литература. Развива активна обществено-политическа дейност. За пръв път печата стихове във в. “Напред”, редактиран от Г. Кърджиев. Страшимиров събира документи и осветлява важни моменти от Българското възраждане. Димитър Страшимиров е автор на “Южни сонети” (1894 г.), “Христо Ботев като поет и журналист” (1897 г.), “Критици и драскачи” (1901 г.), “История на Априлското въстание” (т. I-III, 1907 г.), “Архив на Възраждането” (т. I-III, 1908 г.), “Силует” (1909 г.), “Пред едно съдбоносно посегателство …” (1911 г.), “Врази” (драма, 1912 г.), “Сред мрака” (роман, 1901 г.), “Раковски и неговото време” (1924 г.), “Любен Каравелов” (1925 г.), “Офелия на българска сцена” (1926 г.), “Левски пред Къкринската голгота. История и критика” (1927 г.), “Васил Левски. Живот, дела и извори” (т. I, 1929 г.), “Наченки на българското революционно движение” (1931 г.). Умира на 2 март 1939 г. в София.
На тази дата умират:
1983 г.
Умира Павел Вежинов, български писател.
1926 г.
Умира Велико Ангелов Попов - български революционер, учител. Роден е през 1850 г. в Русе. Съратник е на Христо Ботев. Участник е във Втора Българска легия в Белград (1867-1868 г.). Участва като доброволец в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е адвокат, съдия и заема различни административни длъжности.
1894 г.
Умира Галактион Хилендарец - деец на българското националноосвободително движение. Роден е през 1830 г. През 1968 г. е таксидиот и изповедник в метоха на Хилендарския манастир в гр. Елена. Поддържа връзки с Матей Преображенски, В. Левски и др. През 1873 г. е ръкоположен в архимандритски сан. По време на Априлското въстание укрива революционни дейци.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes”;
Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;
