***
Докато Киев и Москва нагазиха във взаимни обвинения за инцидента край бреговете на Крим, Западът призовава двете страни към диалог и не бърза да въвежда нови санкции срещу Русия. При това ключовият посредник този път не са САЩ, а Европа, коментират в редакцията на руския вестник „Коммерсант“.
„Сдържаната международна реакция на ескалацията край бреговете на Крим показва, че за Запада инцидентът не стана основание за незабавно налагане на нови санкции срещу Русия“, коментира за изданието генералният директор на Русия съвет по международни въпроси Андрей Кортунов. „Това не означава, че политиката на САЩ и ЕС към Москва е станала по-приятелска. Причината е друга. Невъзможно е да се хвърли цялата вина за случилото се в Черно море върху Русия“, подчерта Кортунов.
Съгласно думите му, като една от възможните причини за относителното спокойствие на Запада е дистанцирането от действията на украинския президент Петро Порошенко. В този ред на мисли реакцията на западните страни на морския инцидент не отговаря изцяло на очакванията на държавния глава на Украйна, който разчита на нова сакционна война, обобщава експертът.
„Събитията край бреговете на Крим отново привлякоха вниманието на Европа към проблема с Украйна, който на Запад започна да бъде забравян на фона на други кризи и конфликти: Сирия, Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, сложната ситуация между ЕС и САЩ, разделителни линии вътре в ЕС", коментира Надежда Арбатова, ръководител на катедра „Европейски политически изследвания" към Руската академия на науките. „Историята с корабите на украинския флот напомни на лидерите на ЕС, че този проблем няма да изчезне. В това отношение Европа не може да си позволи да остане настрана и да остави ситуацията на самотек", твърди Арбатова.
Според експерта телефонният разговор на канцлера на ФРГ Ангела Меркел с президента на Русия Владимир Пути, както и други подобни контакти показват, че европейската дипломация ще бъде принудена да премине към активни действия, към водене на преговори с ключови играчи в украинската криза - Киев, Москва, Вашингтон.
Андрей Кортунов е съгласен, че Европа ще играе все по-голяма роля в разрешаването на украинската криза: „Въпреки че в конфликта с Русия украинската страна се опитва преди всичко да се обърне към САЩ, Америка е далече, а Европа е близо. А планът за интеграция със Запада Киев свързва с европейския проект“. Експертът добавя: „Фактът, че Украйна остава силно обвързана с Европа, дава на ЕС шанс да се превърне в истински влиятелен посредник".
***
Властите в Украйна подготвят следващата провокация срещу Русия. Киев се опитва да убеди САЩ в необходимостта от изграждането на военни бази на своя територия, разкриват за вестник „Известия“ източници от управляващите кръгове.
Информацията потвърждава Иван Виник от „Блок Петро Порошенко“. Депутатът подчерта, че американското присъствие може да осигури сигурността на Украйна. След инцидента в Керченския пролив честотата на обръщенията за помощ от страна на киевските власти към задокеанските им партньори се увеличи многократно, но никой няма да даде официални обещания на Украйна. Москва, от своя страна, има правото да отговори адекватно на следващото изостряне на русофобската психоза, коментира за изданието сенатор Владимир Джабаров.
Съдейки по изказванията на събеседниците на „Известия“ от украинските дипломатически кръгове, страната, която от няколко години е поела курс на сближение със Запада, е заинтересована от появата на американска база на нейна територия.
„Виждаме, че Полша води активни преговори за разполагането на американски бази заради заплахата от страна на Москва. Протежението на нашата граница с Русия е далеч по-голямо, затова считаме, че у нас също е задължително да се появи военна база на САЩ“, коментира един от източниците на „Известия“ от дипломатическите кръгове в Украйна.
Друг събеседник на редакцията добавя, че става дума за задкулисни преговори и опити да се обясни на Вашингтон защо в крайна сметка е необходимо създаването на военна база. Съгласно думите му, този въпрос придоби особена актуалност на фона на „влошаването на ситуацията в Азовско море“ и поредното напрежение в отношенията между Москва и Киев.
Депутатът от управляващата партия „Блок Петро Порошенко“ Иван Винник потвърди за „Известия“, че темата за разполагане на американска база в Украйна действително се обсъжда със САЩ.
„Ако говорим на политическо ниво, диалогът с американците е в ход. А ако говорим на юридическо ниво, трябва да говорим за интеграция на Украйна в НАТО“, заяви депутатът. „Базата, разбира се, е нужна. Иначе няма да можем напълно и дългосрочно да осигурим нашата сигурност във връзка с политиката на Руската Федерация“, допълва Винник.
По думите му, военна база ще обезпечи дългосрочна безопасност и ще помогне за решаването на някои „въпроси за военното сдържане и противодействие“. Мястото за нейното разполагане задължително трябва да се определи „предвид заплахите от военен характер, които могат да възникнат в страната“. А те могат да възникнат, уверен е депутатът, в Източна Украйна и на Кримския полуостров. „Базата задължително трябва да е разположена в близост до тези територии“, обобщава Винник.
Въпреки подкрепата, която САЩ оказват на Киев, Вашингтон няма да даде официални обещания на Украйна, „тъй като този ход ще изостри силно отношенията с Москва“, съобщи за „Известия“ източник от американските политически кръгове. С това е съгласен и бившият съветник на Пентагона, военният експерт Ричард Вайц.
„Съществуват военни и дипломатически причини, поради които в момента САЩ не разглеждат вероятността за създаване на постоянна военна база в тази източноевропейска страна“, заяви ръководителят на Центъра за военно-политически изследвания в Hudson Institute. „Във военно отношение, която и да е база би била крайно уязвима пред евентуален руски ответен удар. По този начин е по-безопасно да се разположат войски и оборудване на друго място, където те могат да бъдат по-добре защитени“, обяснява Вайц.
***
Провокацията, извършена от държавния глава на Украйна Петро Порошенко в Керченския проток с ясен мотив за запазване на властта, подкрепена от западните му съюзници, показа, че борбата за признаване на Крим като част от Русия далеч не е свършила, коментират в редакцията на аналитичното списание „Фонд стратегической культурьи“. Агенция
„Фокус“ представя превод на статията с пояснението, че публикуваните на страницата материали съдържат оценки на цитираните медии и не са отражение на позицията на нашата редакция.
Трябва ясно да се разбере, че дори когато случаят „Скрипал“ бъде забравен или ситуацията в Донбас бъде решена чрез някакво чудо, въпросът за Крим дълго време ще остане основа за запазване на политиката на западните санкции срещу Русия и оказването на натиск на Москва.
Не е необходимо да разчитаме на факта, че постепенно „всичко ще се реши". Това означава, че обосновката на Русия за историческата справедливост и юридическото право за връщането на Крим в състава на държава трябва да бъдат продължени с непрестанна сила и да достигнат по-високо ниво на качество. Аргументите в полза на Русия, издигнати на разпилян, ведомствен признак; които не са обединени в солидна, фундаментална доктрина, нямат достатъчна сила, за да разоръжат напълно противниците на признаването на Крим като част от Русия. Пътуването до полуострова на определени групи западни представители, за да се запознаят с настроението на място, е хубаво нещо, но те няма да заменят старателно добре организираната работа на руските политици, адвокати и историци.
Създаването на авторитетна държавна комисия, която ще обедини в една „Бяла книга" всички исторически, правни и други аргументи в полза на абсолютната легитимност на обединението на Крим с Русия, е узряла. Структурата на такава комисия може да включва представители на всички клонове на правителството, юридическите и академичните общности. Този документ, подготвен в кратък срок, трябва да бъде преведен на езиците на световната дипломация - английски и френски, за да представи руските аргументи на основните международни партньори на Москва в достъпна форма. В съответствие с приетата международна практика могат да съществуват два текста - пълни и кратки. Освен факта, че за опонентите на Русия в случай на сблъсък със системни доказателства ще бъде по-трудно да се опровергаят аргументите на руската страна, такава „Бяла книга" би била добра помощ и за медийната общност. Можете да помислите за други практични, резонни стъпки, свързани с възраждането на историческата памет за принадлежността на Крим.
Сред възможните области на работа (може би има много, най-важното е, че те трябва да бъдат концентрирани) редакцията се спира на няколко конкретни.
1. На първо място, това е по-ясно изразено и последователно денонсиране на решенията от 1954 г. относно прехвърлянето на Крим от СССР към Украйна, като се представят не само правни, но и исторически аргументи.
В това отношение, освен да се сочат нарушения от процедурен характер, които обикновено се подчертават, трябва да се обърне повече внимание на общия контекст.
По-специално, трябва да се отрази, че когато Крим става част от Руската империя (през 1783 г.), започва юридическото оформяне на неговия статут. По-натам. Днешните власти в Киев не отчитат, че от гледна точка на международната легитимност, Украйна не е наследник на суверенитета, който тя спечели през 1945 г. като съосновател на ООН. По това време Крим не е част от Украйна. Прехвърлянето му не е отразено в никакви международни договори и следователно е чисто вътрешно действие.
Русия, която е правоприемник на СССР, има право да денонсира тази програма с вътрешно решение. Единствената пречка е споразумението между СССР и СРУ, подписана през 1990 г. от Александър Кравчук и Борис Елцин относно взаимното признаване на съществуващите по това време граници на двете съветски републики. Въпреки това, след като напусна договора за приятелство, Порошенко даде на Москва всички политически и правни основания да денонсира деянието от 1990 г. Време е това да бъде направено.
Отделно, трябва да бъде разгледан въпросът за статута на Севастопол, който винаги е бил град на федерално подчинение, и следователно присъствието му в Украйна, дори под съмнителни съветски решения, винаги е било напълно нелегитимно.
2. Друга област на работа е обявяването на решенията от 1954 г. не само за незаконни, но и за престъпни. Потиснати в Крим се оказаха всичките му жители. Първо, депресирани бяха кримските татари и представители на някои други националности, чиято рехабилитация беше извършена по специален закон, а след това всички останали. Прехвърлянето на цял народ без съгласието му от една страна в друга, дори ако това става заедно с територията, също е един вид изселване. Въпреки че степента на страдание на хората, останали на полуострова, не е физически същото като на онези, които са го напуснали, принудителното лишаване от родината все още е нарушение на едно от основните човешки права. И връщането в Русия може да бъде приравнено към една от точките на програмата за рехабилитация на цялото население на Крим.
Указът от 19 февруари 1954 г. може да се отбележи със същата печал, с който се отбелязва 19 май, деня на депортирането. Руснаците едва ли ще искат лични компенсации, но амбициозните инфраструктурни проекти, които се реализират в ранния етап интеграция на Крим с родината (Русия-бел.р.), може да се разглеждат като проява на материална компенсация за жертвите на изселването.
3. Очевидно няма да има нищо ужасно в повторното провеждане на референдум за статута на Крим, с разбирането, че резултатите от волята на хората ще сложат край на възраженията срещу връщането на полуострова към състава на Русия. В някои международни среди и дори в Киев има индикации, че може да бъде проведено подобно допитване, но само при условие, че вотът бъде организиран на територията на цяла Украйна. Позицията тук обаче трябва да бъде недвусмислена: тъй като по онова време в Русия не е имало такъв референдум, той трябва да се проведе или в Крим, или в Русия и в Украйна едновременно. Резултатът ще бъде определен въз основа на общия брой гласове. Това ще даде всички основания да говорим за чистотата на правната процедура и демократичния характер на вземането на решения въз основа на волята на мнозинството.
4. На историческото и културното наследство на Русия в Крим трябва да се придаде по-подходящ и оживен характер. По-конкретно, в редица европейски страни с републиканско устройство с цел запазване на националната идентичност се стигна до отказ от тотално отричане на бившите монархически династии. Върнати са им собственост и правото да извършват социални и културни, но не и политически дейности. Може би този подход е узрял и в Русия.
Защо не, например, да им бъде осигурено колективно пребиваване в Крим, така че с тяхното присъствие да демонстрират Европа историческата идентичност на полуострова? Монархиите в тази част на света може да нямат власт, но влиянието върху общественото мнение е значително. В същото време би било ясно кой от тях наистина се грижи за доброто на бившата бащинска земя и кой само се преструва.
Между другото, за да се реализира тази идея, изобщо не е необходимо да се жертва един от Кримските дворци, в който сега се помещават музеи. По-добре е да бъде възстановена първата кралска резиденция в околностите на Ореанда, която изгаря през 1881 г. Това би било принос за културната рехабилитация на Крим.
***
Съветникът на американския президент Доналд Тръмп по национална сигурност Джон Болтън отказа да коментира допълнително инцидента в района на Керченския пролив, отбелязва руският вестник „Взгляд“ в пореден материал за реакциите за инцидента в Азовско море.
В отговор на въпрос дали президентът на САЩ Доналд Тръмп възнамерява да „осъди руската агресия в Украйна“ на срещата с руския президент Владимир Путин в кулоарите на Г-20 в Аржентина, Болтън подчерта, че администрацията във Вашингтон вече е заявила позицията си по този въпрос и го смята за изчерпан.
„Ники Хейли, която заема длъжността почетен посланик на САЩ, обяви позицията от името на САЩ по време на заседанието на Съвета за сигурност на ООН, и ще се придържаме към това изявление“, подчерта съветникът на американския президент.
По-рано Хейли заяви, че Вашингтон е обезпокоен от ситуацията в Керченския пролив, и констатира сериозно нарушение на международното право.
***
