От 2007 година разпределението на мандатите у нас се извършва по метода на Хеър-Ниймайер. Той е известен още и като метод на най-големия остатък.

Причината е, че в някои райони може да се спечели един мандат с малко гласове.

Методът на най-големия остатък е начин за разпределяне на мандати между политически партии при провеждането на избори по пропорционална избирателна система с кандидатски листи.

Този метод най-общо изисква броят на гласовете, получени от всяка партия, да бъде разделен на квота, която при различните системи се изчислява по различен начин.

Квотата Хеър е равна на общия брой на всички действителни гласове, делени на общия брой на мандатите, които трябва да бъдат разпределени. Тоест:

 Х

__________ = Квота Хеър,

 У

където Х = всички подадени действителни гласове, а

У = брой на всички мандати.  

При делението на квотата на Хеър се получава цяло число и остатък - обикновена правилна дроб. Всяка партия получава предварителни мандати, колкото е полученото цяло число. По този начин е възможно да останат незаети мандати, чийто брой е равен на сумата на остатъците.

На следващата стъпка партиите получават до един допълнителен мандат по следното правило: Първа получава допълнителен мандат партията с най-голям остатък, втора - партията със следващия по големина остатък и така, докато се заемат всички неразпределени мандати. Оттук идва и името на метода - на най-големия остатък.

И именно тази система на Хеър-Ниимайер роди доста парадокси след края на вота у нас. Така например системата за разпределение на мандатите отреди депутатско място за човек, чиято листа е събрала едва 778 гласа. Става дума за режисьора Максим Генчев, прочул се преди години с филм за Левски. Той водеше листата на "Изправи се! Мутри вън!" в Кърджали. Именно там коалицията взема едва 1.1%, тоест четири пъти под собствения си национален актив, но разпределението й отрежда мандат. Още по-куриозно е, че БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" имат съответно в Кърджали над 8%, 5% и 2%, но остават без народен представител от региона.

Самият Генчев получава едва 69 преференциални гласа за себе си. Към тях обаче се добавят 562 бюлетини за коалицията, на които няма отбелязано предпочитание - а такива по закон отиват за водача на листата.

В друг малък избирателен район - Силистра, разпределението също е любопитно. Там ГЕРБ и ДПС са събрали два пъти повече гласове от БСП и "Има такъв народ", но четирите мандата се разпределят наравно - по 1. А "Изправи се! Мутри вън!" са подкрепени от 1490 души, тоест два пъти повече от Кърджали. Но пък за нея няма мандат в Силистра.

Партийни водачи изостават

По преференции някои партийни водачи се оказват изпреварени от кандидати, разположени по-долу в листите. Цветан Цветанов - бившият зам.-шеф на ГЕРБ, а сега лидер на "Републиканци" за България, е изпреварен и в двата избирателни района, в които се състезаваше. Във Велико Търново пред него са вторият и петият в листата, а Цветанов излиза победител по преференции, само защото към неговите 76 персонални гласа се прибавят още 750 без отбелязана преференция, които взима като водач на листата. От това удоволствие обаче е лишен в Благоевград. Там Цветанов взима 83 гласа, заедно с още 447 бюлетини без преференции - общо 530, а вторият в листата Атанас Камбитов - 538.

Красимир Каракачанов, лидерът на ВМРО, оглавяваше листата във Варна и получава 1519 преференции. Вторият - Иван Иванов, обаче взима двойно повече - 3806. Правилото за първенеца в листата обаче отдава още 3149 безименни гласа за Каракачанов. И в плевенската листа го изпреварва вторият Калин Поповски, който 1136 персонални гласа срещу 856 за партийния шеф. И тук обаче сработва правилото за предимството на водача.

Атанас Атанасов, лидер на ДСБ и съпредседател на "Демократична България", получава 3489 преференции в столичния 23-и МИР, което го оставя след петия в листата - икономиста Георги Ганев с 4191 преференции. Като водач на листата обаче, Атанасов печели служебно, тъй като му се добавят 31 579 бюлетини без отбелязани предпочитания.

Слабо представяне

В огромното мнозинство от секциите в Турция ДПС получава между 80% и 90% от гласовете. Впечатляващо изключение прави една от секциите точно в турската столица Анкара, където движението взима само 39 гласа от общо 87. По 15 бюлетини са пуснати за ГЕРБ-СДС и "Демократична България", 5 за БСП, по 4 за "Възраждане" и "Има такъв народ", 3 за "Изправи се! Мутри вън!" и по един глас за "Атака" и "Глас народен".

Кой не обича преференцията?

Отговорът е: избирателите на ДПС. В Кърджали за партията са подадени общо 44 599 гласа. Отбелязаните предпочитания за кандидатите са едва 1937, или малко над 4 на сто.