Световен скандал се разрази след разкритието , че хиляди журналисти и политици по света може да са били шпионирани от правителства на различни държави, използвайки техните iPhone или телефони с Android.
Разследване на Guardian, The Washington Post, Le Monde и 16 други медии, публикувано в неделя, 18 юли, разкрива, че шпионският софтуер на NSO Group „Пегас“ може да включи камерата или микрофона на телефона и да открадне данни от него, без собственикът да е наясно.
„Пегас“ може да се инсталира дистанционно, без да е необходимо да се подвежда потребителя да го изтегли и след като е включен, телефонът е ефективно шпиониран.
Той може да осигури достъп до приложения като WhatsApp, Telegram и Signal и съобщения, имейли, текстови съобщения, GPS данни и списъка с контакти на телефона. „Пегас“ дава възможност на онези, които извършват наблюдение върху целта, не просто да следят обекта и да разберат с кого разговаря и за какво, но също така да имат достъп до компрометиращи изображения и информация, с които може да бъде изнудван или тормозен.
Медии заявиха, че изтичането на информация от групата с нестопанска цел "Забранени истории" показва, че повече от 50 000 номера на смартфони са идентифицирани от NSO. 15 000 от тях са в Мексико и според съобщенията между тях е телефона на убития журналист Сесилио Пинеда Бирто. Пинеда беше застрелян в Сиудад Алтамирано през 2017 г., след като заяви в предаване на живо във Facebook, че местни политици и държавна полиция са в заговор с шефа на картела Ел Текилеро. Няколко часа по-рано Пинеда излъчи във Facebook Live кадри на служители на държавната полиция и местни политици от заговора.
Сред номерата в списъка са и такива, принадлежащи на видни членове на арабските кралски семейства, 65 ръководители на световния бизнес, 85 правозащитници, 189 журналисти и над 600 политици, между които президенти, министър-председатели и министри на кабинети, както и бизнес мениджъри, религиозни фигури, учени, служители на неправителствени организации и служители на профсъюзи. Избраните телефонни номера обхващат над 45 държави на четири континента. Има повече от 1000 номера в европейските страни, които, както посочва анализът, са избрани от клиенти на NSO.
Журналистите от списъка са работили за Financial Times, CNN, New York Times, France 24, Economist, Associated Press, Wall Street Journal, Al Jazeera, Radio Free Europe, Mediapart, El País, Le Monde, Bloomberg, Agence France-Presse, Reuters и Voice of America.
Счита се, че „Пегас“ е продаден на правителствата на Азербайджан, Бахрейн, Унгария, Индия, Казахстан, Мексико, Мароко, Руанда, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, повечето от които са обвинени в нарушаване на човешките права или намеса в свободата на пресата.
Криминалистичният анализ на 37 от смартфоните в списъка показва, че е имало няколко "опита и успешни" хакове, между които на две приятелки на убития саудитски журналист Джамал Хашоги. Изтекли данни и съдебни анализи показват, че шпионският инструмент на NSO е бил използван от Саудитска Арабия и нейния близък съюзник ОАЕ, за да се насочи към телефоните на близки сътрудници на убития журналист от "Вашингтон пост".
„Citizen Lab“ съобщава, че почти 40 журналисти в „Ал Джазира“ са инсталирали на телефоните си неволно шпионски софтуер „Пегас“, а Amnesty International заяви миналия месец, че софтуерът е инсталиран на телефона на мароканския журналист Омар Ради. Той разследва връзките между мароканските политици и бизнес средите и през март 2020 г. получи условна присъда за затвор за туит, който критикува съдия, затворил някои активисти, пише "Труд".
NSO заплаши да съди „Забранени истории“ за клевета, заявявайки, че докладът й е „пълен с погрешни предположения и непотвърдени теории“.
"Категорично отричаме неверните твърдения в доклада им", каза компанията и добави, че софтуерът се продава "единствено на правоприлагащите и разузнавателните агенции на проверени правителства".
NSO е основана през 2010 г. от Шалев Хулио и Омри Лавие и се намира в Херцлия, близо до Тел Авив, център на високотехнологични индустрии в Израел. Израелският министър на отбраната регулира отблизо NSO, като предоставя индивидуални лицензии за износ, преди технологията за наблюдение да може да бъде продадена на нова държава.
