Ето как от банкова карта може да се направи пръстен за безконтактно плащане

За мнозина безконтактното разплащане с безжична RFID карта е много удобно: просто я приближаваш до терминала и готово – не се налага въвеждането на PIN код. Но още по-удобно ще стане, ако не се налага да вадим този къс пластмаса и да плащаме с едно движение на ръката.

Основната идея на този DIY проект е, че ако вече имате банкова карта с RFID модул, можете да поискате от банката още една, която да разтворите в ацетон, да извадите модула с RFID чипа, да му запоите нова антена, която да поставите в направен от самите вас пръстен, който накрая да покриете със тънък слой епоксидна смола. По този начин ще си направите пръстен, с помощта на който ще можете да извършвате безконтактни плащания на практика навсякъде, без да се налага да вадите портфейла.

За да разберете, дали вашата банкова карта поддържа безконтактно плащане, проверете за наличието на специалния символ, който обикновено е нанесен в лявата част на банковата карта. При по-старите карти подобен символ няма, но на практика всички банки могат да направят дубликат с тази възможност. Ако бъде направен дубликат, номерът на картата не се променя и могат да се използват и двете карти, но тази опция е различна за различните банки.

Когато си направите „вълшебния пръстен“, добра идея е да си носите втората карта в портфейла, понеже търговецът може да поиска да прочете името ви, а и все още има терминали, които не поддържат безжично плащане.

Казват, че някъде в Европа предлагат мини карти, които могат да се поставят в телефона или на ключодържателя. Те са своеобразен RFID дубликат на основната карта. Нещо подобно ще направим и ние, но със собствените си ръце.

И така, първата стъпка е да разтворим банковата карта в ацетон, докато не се оголи RFID чипа. Самият чип и неговата подложка не реагират на ацетона, но те са много крехки и изискват внимателно отношение.

По добре е първоначално да се изреже областта, където се намират чипа с антената за по-бързо разтваряне на пластмасата. По този начин процедурата се съкращава от час и половина на по-малко от един час.

След като чипът са антената са отделени, можем да пристъпим към, втората стъпка, която аз избрах да бъде разпечатване на формата за чипа и пръстена.

Необходимо е да се избере 3D принтер с по-висока резолюция, понеже обикновените FDM принтери няма да могат да разпечатат с необходимата точност. Файловете за печат (за безименния пръст на автора 10,75) са публикувани в интернет. Ако вашият пръст е по-дебел или по-тънък, мащабирайте пръстена.

След това изпиляваме подложката с чипа по ширина, за да може да се постави отгоре на пръстена.

Следва запояването на антената. Нейната дължина трябва да е минимум половината от дължината на оригиналната антена. В оригинала антената бе дълга 40 инча. Това означава, че ние трябва да имаме 15 инча (38 сантиметра). Това е разстоянието от първата точка, в която антената контактува с чипа, до втората точка от другата страна на подложката. По принцип, всички банкови карти трябва да имат еднакви антени, понеже всичките те работят с една и съща честота на терминала. Тук се използва този проводник, но има и по-добри варианти. Удобно е първо да се запои единия край, да се постави проводника хлабаво около пръстена и тогава да се запои и другия край на антената.

На този етап картата вече може да се провери на някои терминал или търговски автомат, за да се провери дали всичко работи, преди да се поставят горните покрития смолата. Ако нещо не работи, ще трябва от банката да се поръча нова карта.

А ако всичко работи, можем да се поздравим: половината работа вече е свършена. Поставяме чипа на специално оставеното място на вътрешната половина на пръстена, а проводника внимателно и стегнато намотаваме в оставения за тази цел жлеб.

Сега остава да се вмъкне вътрешната част на пръстена във външната и да се сглоби цялостната конструкция. Добре е предварително всичко добре да се шлифова с фина шкурка, за може нашият пръстен да изглежда идеално гладък.

Препоръчва се шлифоване с шкурка 1000 в продължение на един час, след това с шкурка 1500 още един час и накрая един час с мокра шкурка 2000. Но това е за съвсем идеалния случай. По принцип може да се шлифова 15 минути с шкурка 1000 и е готово.

Поставяме подготвения преди това модела на пръстена в жълт пластелин, където трябва да потъне до половината, и отгоре заливаме със син силикон.

Поставяме всичко това във вакуумна камера за няколко минути, за да премахнем всички мехурчета. След това трябва да се изчака няколко часа, докато материалът се втвърди. След това внимателно изчистваме пластелина от другата страна, без да вадим тази форма за пръстена и без да я разместваме. Напръскваме с лак за по-лесно разделяне на двете части на тази своеобразна леярска форма и изливаме втората част, която сега заема мястото на пластелина. След като всичко изсъхне, освобождаваме място за епоксидната смола.

След като прес-формата за отливката е готова е необходимо в нея да се направи отвор в силикона и две малки отверстия за мехурчетата, както е показано на снимките.

Сега вътре трябва да се постави сглобения пръстен с чипа и антената, да се стегне силиконовата форма с например, два ластика и в отверстието да се инжектира епоксидната смола. Всичко това се поставя в някакъв съд с налагане 60psi за не по-малко от 24 часа, за да могат да излязат всички мехурчета от отливката и да не се виждат в окончателната версия на пръстена.

Пръстенът е готов!

Авторът на този материал споделя, че неговият пръстен работи във всички магазини, които той самият посещава. Струва си да се замислим, че за един провинциален хакер ще бъде по-лесно да прочете данните от чипа, който е поставен на ръката, в сравнение с банковите карти в портфейла, но авторът на това чудо не се е сблъсквал с подобни неща. Все пак хакерският RFID четец трябва да бъде поднесен на разстояние около 2 см, а това е трудно да бъде направено незабелязано.

Разбира се, подобен пръстен може да бъде направен от всякакви радио чипове, а не само от RFID чипа от банкова карта. Например от електронния ключ за автомобила. Конструкцията може да бъде съвсем друга и да не се налага използването на 3D принтер и леене на епоксидна смола.

Друга идея е вместо пръстен да се направи гривна. Това е дори по-лесно, понеже има повече място за закрепване на чипа и за антената. Но за постигането на добър резултат, така или иначе ще се наложи антената да е във вид на намотка.

Допълнения

Ако се използват някакви други RFID чипове, например, за електронни брави, добре е да се знае, че антената се използва както за приемане, така и за предаване на данни. Всички искат намотките да бъдат възможно най-малко, но е добре да се знае, че авторът на материала препоръчва дължината на новата антена да бъде кратна на дължината на оригиналната антена.

При банковите карти добър баланс е антената в пръстена да е половината от дължината на антената в картата. Но има RFID чипове, които използват много къси антени. Експериментите показват, че в този случай, антената в пръстена е добраюе да бъде четворно по-голяма от оригиналната.

Но трябва да се опитва. Преди да слагате антената на пръстена, можете просто да я намотаете няколко пъти около пръста си и да проверите нейната работа.

Ако се опитате да направите огърлица с RFID чип, няма да се получи много добре, понеже дори и при една намотка, антената ще бъде твърде дълга, а и не е удобно да се пазарува с огърлица.