Компанията Red Hat официално представи дистрибуцията Red Hat Enterprise Linux 8. Предлагат се инсталационни дискови образи за архитектурите 86_64, s390x (IBM System z), ppc64le и Aarch64, но те са достъпни само за регистрираните потребители на Red Hat Customer Portal. Сорс кодовете на rpm пакетите се разпространяват чрез Git хранилището на CentOS. Новата дистрибуция ще се поддържа минимум до 2029 година.

Новата Linux дистрибуция се базира на софтуерните технологии, използвани във Fedora 28. В новата версия по подразбиране се използва Wayland, заменени са iptables с nftables, обновени са базовите елементи (Linux ядрото 4.18, GCC 8), прекратена е поддръжката на KDE и Btrfs.

Ключови промени

  • Извършен е преход към пакетния мениджър DNF, като е въведен софтуерен слой за съвместимост с Yum на ниво опциите от командния ред. В сравнение с Yum, DNF предлага много по-висока скорост на работа и използва значително по-малко памет. DNF предлага по-качествено управление на зависимостите и поддържа групирането на пакетите в модули
  • Направено е разделяне на базовото хранилище BaseOS от модулното хранилище AppStream. В BaseOS се разпространява минимално необходимият за работата на операционната система комплект софтуерни пакети, като всичко останало е преместено в хранилището AppStream. И още, AppStream може да се използва както като класическо RPM хранилище, така и като хранилище в модулен формат. Модулното хранилище предлага групирани в модули комплекти от rpm пакети, поддръжката на които се осъществява независимо от версията на дистрибуцията. Модулите могат да се използват и за инсталирането на алтернативни версии на дадени приложения. Така например, възможно е да се направи инсталация на PostgreSQL 9.6 и PostgreSQL 10. Модулната организация позволява на потребителя да преминава към най-новите версии на различните приложения, без да чака излизането на следващата дистрибуция. Както и обратното – да си остане на старите версии на приложението, които новата дистрибуция променя. Модулите включват всички необходими допълнителни библиотеки и работата на съответното приложение не зависи от дистрибуцията
  • Като десктоп среда по подразбиране се използва GNOME 3.28 с дисплеен сървър на базата на Wayland. Като опция се предлага десктоп графичната среда X.Org Server. От дистрибуцията са премахнати средата KDE и се поддържа само GNOME
  • Използва се Linux ядрото версия 4.18. С компилаторът по подразбиране е GCC 8.2. Системната библиотека Glibc е обновена до версия 2.28
  • По подразбиране се използва Python 3.6. Оставена е ограничена поддръжка на Python 2.7. Самият език Python не е включен в базовата инсталация и трябва да се инсталира допълнително. Обновени са версиите Ruby 2.5, PHP 7.2, Perl 5.26, Node.js 10, Java 8 и 11, Clang/LLVM Toolset 6.0, .NET Core 2.1, Git 2.17, Mercurial 4.8, Subversion 1.10.
  • В инсталатора Anaconda е добавена възможност за инсталиране на операционната система от NVDIMM устройства
  • В инсталатора и в операционната система е добавена възможност за криптиране на дисковете с използването на LUKS2 формата, който е заменил предишния LUKS1. В LUKS2 се използва опростена система за управлението на криптиращите ключове, възможно е използването на сектори с по-голям размер – 4096 вместо предишните 512, което намалява натоварването при декриптирането
  • Добавена е новата помощна програма Composer, предлагаща инструменти за за създаването на потребителски зареждащи дискове, подходящи за изграждането на облачни платформи
  • Спряна е поддръжката на файловата система Btrfs. В състава на дистрибуцията повече не е включен btrfs.ko модула за Linux ядрото, махната е помощната програма btrfs-progs и програмния пакет snapper
  • В дистрибуцията е включен инструментът Stratis, предоставящ средства за унифицирането и опростяването на изграждането и настройките на пул от локални запомнящи устройства. Stratis работи като демон и дава възможност за динамично заделяне на дисково пространство в хранилището, създаването на слоеве за кеширане на информацията и други подобни, без да се прибягва до помощта на квалифициран експерт по администрирането на файлов сървър
  • Добавена е поддръжката на смарт карти и HSM (Hardware Security Modules) с криптографските токени PKCS#11
  • Вместо iptables, ip6tables, arptables и ebtables сега се използва пакетния филтър nftables, в който е унифицирано филтрирането на IPv4, IPv6, ARP протоколите и изграждането на мрежовите мостове. За преобразуването на старите правила е предвиден инструментът ip6tables-translate;
  • В базовата версия на дистрибуцията е добавен http сървъра nginx (1.14)
  • Подобрена е емулацията. По подразбиране при създаването на виртуални машини се използва типа Q35, емулиращ чипсета ICH9 с поддръжката на PCI Express
  • Добавена е експериментална поддръжка на подсистемата XDP (eXpress Data Path), даваща възможност в Linux да се стартират BPF програми на ниво мрежови драйвер с възможност за директен достъп до DMA буфера на мрежовите пакети
  • Добавена е помощната програма boom за настройка на зареждащата програма
  • Интегриран е нов, много лек инструментариум за управлението на изолирани контейнери
  • Значително са разширени възможностите за клъстърна работа. Мениджърът на клъстърни ресурси Pacemaker е обновен до версия 2.0
  • Премахнати са пакетите crypto-utils, cvs, dmraid, empathy, finger, gnote, gstreamer, ImageMagick, mgetty, phonon, pm-utils, rdist, ntp (заменен е с chrony), qemu (заменен е с qemu-kvm), qt (заменен е с qt5-qt), rsh, rt, rubygems (сега е включен в основния пакет на ruby), system-config-firewall, tcp_wrappers, wxGTK
  • Подготвен е универсален базов образ (UBI, Universal Base Image) за създаване на изолирани контейнери, даващ възможно и за създаването на контейнери само за едно приложение. UBI включва минимално променена собствена среда, runtime надстройки за програмните езици nodejs, ruby, python, php, perl, както и комплект с допълнителни пакети в хранилището