Приключи зашеметяващият сериал „Чернобил„, изпратил зрителите в драматично пътешествие назад към 1986 година. Всички видяха ужаса и страха предизвикани от мащабната ядрена катастрофа, като кадрите от филма се коментират и днес.
На практика всички, които помнят тези времена и са станали свидетели на тези събития коментират, че всичко в този филм е истина. Няма как да не е, след като всичко в „Чернобил“ се базира на реални случки и на разкази на хора, видели аварията и изпитали последствията от нея. Всичко е автентично и реалистично – взривът на четвърти ядрен реактор, облъчените пожарникари, огънят, горял десет дни и изпращал радиация в целия свят, включително и в България, както и героизмът на хората, които е трябвало да се справят с бедствието.
Филмът предизвика бурна реакция в обществото. Впечатленията от „Чернобил“ са още пресни и на този фон започнаха да се появяват снимки от настъпилия хаос, на хората, проявили истински героизъм и рискували живота си през следващите седмици и месеци.
Така наречените „ликвидатори“ почистват покрива на съседния трети ядрен реактор. В началото се правят опити радиоактивните отпадъци от покрива да бъдат почистени с помощта на западногермански, японски и руски роботи, но машините не могат да се справят в условията на екстремно високата радиация и властите решават да използват хора, които във филма са наречени „биороботи“. В някои райони хората не могат да останат повече от 40 секунди преди получената и акумулирана радиация да достигне максимално разрешената доза, която човек може да получи през живота си.
Ето как изглежда от въздуха повредената ядрена централа в Чернобил, заснета няколко седмици след бедствието през месец май 1986 година.
По-голямата част от ликвидаторите са запасняци на възраст от 35 до 40 години, извикани в запаса, за да подпомагат операциите по почистване. Армията не разполага с подходящите униформи за работа в радиоактивни условия и запасняците си шият собствени дрехи, в които са поставени оловни листове с дебелина от два до четири милиметра. Оловните листове се нарязват според размерите на тялото. Правят се оловни престилки, а нарязаните оловни ленти покриват тялото отпред и отзад, особено в областта на гръбначния стълб, за да защитят костния мозък.
Военен хеликоптер разпространява лепкава обеззаразяваща течност, която трябва да намали разпространението на радиоактивни частици около ядрената централа. Това става няколко дни след взрива.
Ликвидаторите почистват радиоактивните отпадъци на реактор №4. Те ги пренасят и хвърлят на земята, където по-късно ще бъде излят саркофагът. Тези „биороботи“ имат само няколко секунди време на работа.
Екип ликвидатори се подготвя за почистване на радиоактивните отпадъци от покрива на реактор №4.
Това е ликвидатор с ръчно изработена оловна защита за главата, който отива да почиства покрива на реактор №3.
Останките на реактор №4, заснет от покрива на реактор $3
Снимка на съветската телевизия, показваща човек, ранен при взрива в Чернобил, получаващ медицинска помощ.
Съветски специалист проверява за радиация вода от поток близо до Киев. Снимката е от 9 май 1986 година, като проверки се извършват на всеки час, за да се знае, дали водата е безопасна за пиене и използване.
Това е цистерна с обеззаразителна течност за дрехите и оборудването на хората. Киев, 9 май 1986 година.
Съветско техническо лице проверява малката Катя Латвинова по време на радиационна инспекция на жителите на село Копилово, близо до Киев. 9 май 1986 година.
Изглед от въздуха на повредената атомна електроцентрала в Чернобил след действията по почистване.
Този булдозер копае голяма яма пред къщата, за да погребе сградата и да я покрие с пръст. Този метод се използва за цели села, радиоактивно замърсени след Чернобилската катастрофа.
Снимка на интериора на все още функционираща секция на ядрената централа в Чернобил, направена няколко месеца след бедствието през 1986 година.
Работник от Чернобилската атомна електроцентрала използва дозиметър за измерване на радиацията. На заден план се вижда саркофага, който трябва да покрие разрушения ядрен реактор
След заповед на съветските власти, за да се отбележи края на операциите по почистването на на покрива на реактор №3, трима мъже поставят червено знаме на комина над реактора. Те достигат върха чрез изкачване на 78 метрова стълба. Знаменосците са изпратени въпреки опасната силна радиация, след като са направени два неуспешни опита знамето да бъде поставено с хеликоптер. Цялата операция продължава само 9 минути, понеже нивото на радиация е твърде високо. След успешното поставяне на знамето, тримата мъже са наградени с по бутилка Pepsi (лукс през 986 година) и с по един почивен ден.
Снимката показва шеста московска клиника, специализирана в лечения на последствията от радиацията, в която пациентът се възстановява след операция на костния мозък. Използва се специална климатизирана камера, в която са направени отвори, за да се избегне прекия контакт и радиационно замърсяване.
Да си припомним, че финалният епизод на сериала Чернобил получи възможно най-високия рейтинг в историята на IMDb. Последният епизод на сериала „Чернобил“ се нарича „Вечная память“ (Vichnaya Pamyat) и бе оценен от над 23 000 души, като неговият финален рейтинг е 10 от максимално възможния 10 – нещо, което досега не се е случвало. Въпреки че „Чернобил“ не е 100% документален сериал, това е история, която наистина заслужава вечна памет. Атмосферата на катастрофа и ужас е показна по невероятно добър начин и наистина впечатлява, като напомня, че за лъжата един ден трябва да се плаща.
