Земята е постоянно покрита от слънчеви бури, които са известни още като геомагнитни бури. Те възникват в резултат на повишена слънчева активност, когато много радиация и заредени слънчеви частици удрят Земята. Тези бури са провокирани от отказ на сателити в орбита, както и на наземни енергийни и комуникационни системи. Колкото по-силна е слънчевата буря, толкова по-голяма е заплахата за нашия технологичен свят.

Използвайки древни дървесни пръстени, които действат като капсули на времето, учените са открили доказателства за колосална слънчева буря, известна като едно от събитията Мияке. Тези явления са толкова редки, че само 8 от тях са регистрирани през последните 14 500 години, а едно от последните се е случило между 664 и 663 г. пр. н. е., установиха учените. Изследването е публикувано в списанието Communications Earth & Environment, пише Space.

Според авторите на изследването хората са имали голям късмет, че преди 2687 години се е случила колосалната слънчева буря. Ако това последно известно събитие на Мияке се случи днес, то би имало катастрофално въздействие върху нашия технологично напреднал свят. Това може да доведе до пълно спиране на всички комуникации на Земята, евентуално спиране на интернет, а също така би нарушило работата на повечето енергийни системи. Тоест това би било катастрофа в световен мащаб.

Събитията на Мияке са екстремен тип слънчева активност, открити за първи път от японския физик Фуса Мияке през 2012 г. Отличителният белег на тези събития е драматичното увеличение на радиоактивните въглеродни изотопи на Земята, особено въглерод-14, открит в дървесните пръстени.

Въглерод-14 е радиоактивен изотоп на въглерода, който се образува в атмосферата, когато слънчевата радиация реагира с азота. Въглерод-14 в крайна сметка реагира с кислорода, за да образува въглероден диоксид. След това въглеродният диоксид се освобождава в дърветата чрез фотосинтеза.

Учените внимателно изследваха отделни дървесни пръстени от древни дървесни проби, събрани от мъртви дървета, заровени по бреговете на реката, както и от трупи, изровени по време на археологически разкопки. Основният компонент на дървото, целулозата, след това беше изгорен, за да се определи съдържанието на радиовъглерод.

Когато учените открият повишени нива на радиовъглерод в дървесните пръстени, те го сравняват с повишени нива на различни изотопи, като берилий-10. Последният се намира в ледени ядра, взети от ледници и ледени покривки. Това е още една капсула на времето.

Точно като въглерод-14, берилий-10 се образува в атмосферата в резултат на слънчева радиация и заредени частици, навлизащи в атмосферата, и след това пада в лед заедно с валежите.

Сравнението на нивата на двата изотопа показа, че колосална слънчева буря е ударила Земята между 664 и 663 г. пр.н.е. д. Смята се, че последните известни събития на Мияке са се случили между 774 и 775 г. и между 993 и 994 г. сл. н. е. Тоест в новото изследване е открито събитие, което допълва 7-те известни досега.