Когато видим нещо плашещо или отвратително, ние неволно се опитваме да отместим поглед или да закрием очите си с ръце. В ново изследване учените са се фокусирали върху изучаването на страха, както и неговите неврологични тайни.

Изследователи от университета в Токио са изследвали поведението на плодовите мушици и са открили, че в мозъка им има цяла група неврони, които контролират зрителното отвращение към плашещи предмети. Сега учените вярват, че способността да отклоняваме поглед от нещата, които ни плашат, може да се дължи на специален клъстер от неврони, разположени във зрителната област на мозъка.

Обърнете внимание, че в своето изследване учените се фокусираха върху изучаването на реакциите на плодовите мухи и установиха, че тези неврони в мозъка отделят химикал, който очевидно контролира движението на мухата, избягвайки потенциална заплаха - това вещество се нарича тахикинин, пише SciTechDaily.

Изследователите вярват, че техните открития могат да ни помогнат да разберем по-добре човешките реакции към събития, които ни плашат, и фобиите. След това екипът възнамерява да се съсредоточи върху изучаването на това как тези неврони се вписват в по-широката верига на мозъка. В крайна сметка учените се надяват да научат как страхът може да контролира зрението ни.

Масато Цуджи, доцент в катедрата по биологични науки в Токийския университет, каза, че чрез изучаване на плодови мушици те са успели да открият механизъм, чрез който страхът изглежда регулира зрителното отвращение в мозъка на дрозофилата. Изследователите предполагат, че един клъстер, състоящ се от две до три дузини неврони, е отговорен за този процес. Тъй като страхът влияе на зрението при всички животински видове, включително и у нас, учените смятат, че този механизъм може да е активен и при хората.

По време на изследването учените са използвали въздушни течения, за да симулират физическа заплаха. Резултатите показват, че скоростта на движение на плодовите мушици се е увеличила, след като са били духнати. След това учените поставиха черен обект с размерите на паяк в камерата под ъгъл от 60 градуса отдясно или отляво на мухата. Оказа се, че самият обект не предизвиква безпокойство у мухите, но когато е поставен след вдишване, плодовите мушици избягват да го гледат и се преместват така, че да остава зад тях.

За да разберат механизма на този процес, учените са използвали мутирали мухи, при които е променена активността на невроните. Резултатите предполагат, че мутиралите мухи са запазили своите зрителни и двигателни функции и все още са избягвали въздушните течения, те не са реагирали по същия уплашен начин, за да избегнат визуално обекта.

Цуджи казва, че той и колегите му са открили, че този клъстер от неврони освобождава химикала тахикинин, който е жизненоважен за активиране на зрителното отвращение. След това учените дадоха на мухите генетично кодирани индикатори за калций, което караше невроните на мухите да светят ярко, когато се активират. Учените са използвали най-съвременни техники за изображения и са успели да открият променящата се вълнообразна структура на излъчената светлина, която преди това е била пропусната.

Изследователите отбелязват, че се надяват да продължат изследванията и да тестват дали този механизъм съответства на този, който активира страха в човешкия мозък.

Превод: GlasNews