Хората и маймуните - нашите най-близки роднини, показват невероятни прилики в начините си на придвижване, от ходене изправен на два крака до катерене по дървета до ходене на четири крака.

Учените отдавна се борят с отговора на въпроса как изправеното ходене, което е характерно за съвременния човек, се е развило от четириногия прародител. Предишни изследвания не успяха да реконструират ясна история на ранните етапи на еволюцията, довели до изправеното ходене на човека.

Но ново проучване, базирано на анализ на черепите на изкопаемата маймуна Lufengpithecus, живяла преди 6 милиона години, предостави важни улики, пише Phys.org. Ключът беше анализът на костната област на вътрешното ухо на древната маймуна с помощта на триизмерна компютърна томография.

„Полукръглите канали, които се намират между нашия мозък и външното ухо, играят решаваща роля в усещането ни за баланс и позиция на движение“, каза водещият автор на статията Инан Чжан от Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология на Китайската академия на науките (IVPP).

„Използвайки съвременна технология, успяхме да визуализираме вътрешната структура на изкопаемите черепи на маймуни и да проучим анатомичните детайли на полукръглите канали. Нашето изследване показа триетапна еволюция на човешкия двукрак“, добавя Тери Харисън, съавтор на статията от Нюйоркския университет.

Изследователите открили, че първо ранните маймуни са се движили през дърветата по начин, подобен на начина, по който гибоните в Азия се движат днес. Второ, последният общ предшественик на маймуните и хората се е движел като Lufengpithecus, съчетавайки катерене и лазене, ходене изправен по дърветата и ходене на четирите си крайника по земята. Именно от този локомоторен репертоар еволюира човешкото изправено ходене.

Предишни изследвания на еволюцията на движението се фокусираха върху сравненията на крайниците, раменете, таза и гръбначния стълб на маймуните. Но разнообразието от локомоторно поведение на съвременните човекоподобни маймуни и непълнотата на вкаменелостите затрудняват формулирането на обща картина на човешкото изправено ходене.

Черепи на Lufengpithecus са открити за първи път в китайската провинция Юнан в началото на 80-те години. Но силната деформация на черепите закрива костната област на ухото и първоначално изследователите предполагат, че тънките полукръгли канали не са запазени.

В новото изследване учените са използвали технология за 3D сканиране, за да осветят необходимите части на черепите и да създадат виртуална реконструкция. След това те сравняват тези изображения със сканирания, събрани от други живи и изкопаеми маймуни и хора от Азия, Европа и Африка.

„Нашият анализ показва, че ранните маймуни споделят общ стил на придвижване, който по-късно става предшественик на човешкото изправено ходене. Вътрешното ухо представлява уникален запис на еволюционната история на придвижването на маймуните“, каза професор Сицзюн Ни, който ръководи проекта.

Освен това, въз основа на получените данни, екипът от учени предполага, че изменението на климата може да бъде катализаторът, който е допринесъл за двигателната диверсификация на маймуните и хората.

„Ниските температури, които бяха свързани с образуването на ледени покривки в северното полукълбо преди приблизително 3,2 милиона години, съответстват на ускорени промени във физиологията, което показва увеличаване на скоростта на развитие на маймуните и човешката локомоторна еволюция“, заключи Харисън.

Превод: GlasNews