На фона на почти ежедневните негативни отзиви за болниците у нас, за скандални отношения към пациенти, за лоши условия и недоволни пациенти, пострадали от санитарки, медсестри и лекари... постът на една асеновградчанка е като бяла лястовица в социалните мрежи. Преживяванията си в асеновградската болница разказа Нина Петрова и, о, чудо!, в тях не става дума за лошо качество на обслужване, а за внимателно и топло отношение към нея, болната. И понеже подобни постове са рядкост, го споделяме с радост и надежда.
Ето какво написа във Facebook асеновградчанката:
"Това е гледката от прозореца на стаята в асеновградската болница, хирургично отделение, където прекарах две седмици...
Приеха ме по спешност, не можех да ходя, във фоайето ме посрещна санитарка с количка, която ми казваше, че всичко ще се оправи...
Веднага ме настаниха, след няколко минути преглед ми назначиха изследвания и веднага се започна инжекции, системи, интервенции, каквото прецениха, всичко ставаше толкова бързо, едва намираха добра вена... и така най-страшното мина... за няколко дни, лечението се оказа дългичко...
Така волю, неволю ,,видях" живота с други очи, не можех да спя, изкарвах седнала нощите и се радвах да чуя шума на кофите за смет, значи започва новият ден, и се усмихвах с благодарност...
Започваше и денят в отделението, рано, призори, чувах как вече количките тихо разнасят лекарствата, санитарките и сестрите се сменят, тихо влизат и с усмивка питат как е днес, и че не им се иска да ни нарушат спокойствието, ама няма как трябва да е чисто и всеки ден така, първо чистят, после храната ни носят, предостатъчно за болен и винаги прясно сготвена, в болницата имат собстен стол, топло чайче и всички много внимателни, състрадателни...
Чудя се как успяват, толкова болни, по цял ден не се спират и пак с усмивка те гледат... Сестрите, лекарите, всички... Много внимателни, два пъти ми стана много зле, всички веднага дотичваха, благодаря им от сърце!
И не става въпрос за мен, а за тях, защото виждах отношението им денонощно към най-различни пациенти, и кротки, и по-буйни, даже леко нападателни...
Страхотен екип, страхотно отделение, добре, че ги има!
Мисля си, че понякога хората се самозабравяме, не ценим и не виждаме това, което имаме... Трябва нещо да ни повали, за да се опомним.
Една позната се учуди, че съм в асеновградската болница, че било по-добре в Пловдив. Е, аз ще кажа само едно голямо БЛАГОДАРЯ, на целия екип на хирургично отделение, на д-р Николай Бочуков, д-р Пандов, д-Аргиров, д-р Чолак, сестра Роси, сестра Нури, Софчето, Ваня и на всички, всички, които денонощно се грижат за някой като мен..."
