Полетът до Марс е едно от най-големите предизвикателства пред човечеството. Не само заради огромното разстояние, но и заради въпроса какво ще се случи с човешкото тяло след месеци в безтегловност. Ново изследване обаче дава основание за оптимизъм – сърцето може да се приспособи към подобно изпитание, стига да бъде изпълнено едно важно условие.

То е изненадващо познато и на хората, които никога няма да напуснат Земята - редовни кардиотренировки.

До този извод достигат учени, чието изследване е публикувано в научното списание Circulation на Американската кардиологична асоциация, съобщава BBC Sky at Night Magazine.

Отдавна е известно, че космическите полети оказват сериозно влияние върху човешкия организъм. При завръщане от Космоса астронавтите могат да изпитат спад на кръвното налягане, а някои от участниците в мисиите до Луната са съобщавали за замайване след повторното приспособяване към земната гравитация.

При Марс предизвикателството е още по-голямо. Червената планета се намира средно около 585 пъти по-далеч от Земята, отколкото Луната. Пътуването в едната посока може да продължи между шест месеца и една година. След пристигането си астронавтите ще трябва да работят в условия на гравитация, която е приблизително три пъти по-слаба от земната.

Именно това поражда опасения, че продължителната безтегловност може да отслаби сърдечносъдовата система до степен, при която адаптацията към марсианските условия да се окаже изключително трудна.

За да проверят как реагира човешкото сърце, изследователите провели експеримент, при който участниците били поставени под ъгъл от 22 градуса спрямо хоризонталната равнина. Целта била да се възпроизведе движението на кръвта при условия, наподобяващи гравитацията на Марс.

Успоредно с това учените проследили сърдечната функция на астронавти от Международната космическа станция. Сърцата им били изследвани преди полета, по време на престоя в орбита и след завръщането на Земята.

На борда на станцията астронавтите изпълнявали специална програма от физически упражнения с продължителност до два часа дневно.

Резултатите показали, че в началото на космическата мисия безтегловността действително се отразява неблагоприятно на сърдечната функция. Сърцето изпомпвало по-малко кръв от обичайното.

След няколко седмици редовни тренировки обаче този ефект започнал да отслабва, а впоследствие изчезнал напълно.

Така учените установили, че физическата активност помага на сърцето да се адаптира към продължителното пребиваване в безтегловност.

След завръщането на Земята сърцата на астронавтите продължили да работят ефективно както при нормална земна гравитация, така и при условия, симулиращи гравитацията на Марс.

Според авторите резултатите показват, че човешкият организъм може да понесе продължителен космически полет и да запази сърдечната функция, необходима за работа на повърхността на Червената планета.

Изследването не означава, че всички опасности при пътуване до Марс са преодолени. То обаче дава важен отговор на един от въпросите пред бъдещите пилотирани мисии – дали човешкото сърце може да издържи дългия път и последващото пребиваване в условия на по-слаба гравитация.

Оказва се, че част от подготовката за живот на друга планета може да започне с нещо съвсем земно – редовните физически упражнения.