През последните години съдържанието, създавано с помощта на изкуствен интелект, се превърна в неразделна част от ежедневието, до степен, в която все по-трудно се различават реалните кадри от измислените.

Според Which? Travel туристите все по-често стават жертва на измами, базирани на генерирано от изкуствен интелект съдържание, което ги насочва към несъществуващи дестинации и атракции.

Как измамници подвеждат туристите с AI изображения

Наблюдава се тенденция недобросъвестни инфлуенсъри да използват изкуствен интелект за създаване на впечатляващи визуализации в социалните мрежи с цел повече гледания и харесвания. В резултат на това обаче хората, които се доверяват на тези изображения, често губят пари и развалят почивките си.

Такъв е случаят с възрастна двойка, която по време на почивка в Тайланд попаднала на видео в Threads. В него репортер интервюира хора, чакащи за нов въжен лифт сред живописни планини. След като изминали над 300 километра, туристите установили, че атракцията Kuak Skyride изобщо не съществува - нито лифтът, нито тълпата, нито дори самата „репортерка“. Видеото било създадено с помощта на изкуствен интелект и разпространено онлайн с цел генериране на приходи от кликвания.

В друг случай туристка се подвела по изображение на коледен пазар край Бъкингамския дворец. Тя и сестра ѝ закупили скъпи билети за влак до Лондон, но при пристигането си открили, че такъв пазар не съществува. Оказало се, че не са единствените измамени. Публикацията първоначално била споделена от няколко профила в Instagram, а впоследствие станала вирусна чрез акаунти с милиони последователи.

В някои случаи изкуственият интелект просто „измисля“ събития и забележителности при генериране на съдържание. Проблемът се задълбочава, когато компании или инфлуенсъри публикуват подобни материали без проверка. Независимо дали става дума за умишлена измама или неволна грешка, гоненето на популярност допринася за разпространението на дезинформация.

Освен това измамници често използват AI съдържание, за да рекламират несъществуващи събития или фалшиви версии на реални такива, като целта е продажба на невалидни билети. В резултат хората плащат за събития, които никога няма да се състоят.

Туристите трябва да бъдат особено внимателни и към „тайни“ събития - като фестивали, прожекции или концерти, чието местоположение се разкрива едва след покупка на билет.

Как да разпознаем фалшиво съдържание

Експертите посочват няколко ключови признака:

  • Прекалено перфектни изображения с видими грешки - допълнителни пръсти, деформирани обекти или неразбираем текст;
  • Неестествени движения или звук, който не съвпада с говорещия;
  • Съмнителни уебсайтове и неофициални канали за продажба на билети;
  • Малко или подозрително еднотипни коментари;
  • Липса на точен адрес или неясно описание на местоположението;
  • Прекалено ниски цени или натиск за бърза покупка („последни билети“);
  • За допълнителна проверка се препоръчва използването на обратно търсене на изображения, както и сравняване на логата и брандинга с официалните източници.

Как да се предпазим

Британската агенция за борба с киберпрестъпленията Report Fraud съветва винаги да се проверява официалният сайт на събитието и билетите да се купуват само от доверени платформи.

Експертите предупреждават също да не се плаща чрез банков превод. Вместо това е по-безопасно да се използват кредитни карти или услуги като PayPal, които дават по-голям шанс за възстановяване на средствата при измама.

Превод: GlasNews.bg