Удивителното съкровище Златото на Троя е открито през 1873 г. от немския любител археолог Хайнрих Шлиман. Той твърди, че повече от 10 хиляди предмета са принадлежали на древния цар на Троя от епическата поема на Омир "Илиада". Не всичко обаче е толкова ясно...

Шлиман се натъкнал на реликвата на северозападния бряг на днешна Турция. По-късно той го нарича съкровището на Приам, въпреки че находката няма нищо общо с този цар на Троя, пише IFLScience. Артефактът датира от 2400-2300 г. пр.н.е. и се отнася за Троя II, тоест съществувала хиляда години преди Приам, който управлявал Троя VI или дори VII.

Според "Илиада" на Омир Троянската война започва, когато Парис, троянски принц и син на цар Приам, отвлича Елена, съпругата на цар Менелай от Спарта. В героичен опит да я освободят, Менелай и неговите съюзници, сред които е известният воин Ахил, отплаваха до Троя в търсене на Елена. Това доведе до десетгодишна война между държавите.

Досега изследователите спорят дали описаните събития са верни. Така че, когато Шлиман направи смелото твърдение, че Хисарлик е град на Троя, мнозина се усъмниха в това. Както се оказа обаче, той беше прав.

Още по-голяма сензация беше откриването на съкровищница от артефакти по време на разкопките на древни руини. Според него принадлежала на цар Приам.

Сред хилядите предмети, които намери, бяха богато украсени оръжия, стотици златни накити, сребърни вази, медни котли и други ценни предмети. Най-много имаше златни мъниста - около 1000. Освен това мънистата бяха много разнообразни по форма - и малки мъниста, и тънки тръбички, и мъниста с отворени остриета.

Изследователят обаче набързо определи възрастта на артефактите. Факт е, че мястото на разкопките съдържа слой след слой древни селища, обхващащи периода от 3000 до 500 г. пр.н.е. Неговият отчаян опит да намери Троя на Омир означаваше, че той се втурва да разкрие горните слоеве, като по невнимание унищожава една епоха от историята.

В търсене на слава и богатство Шлиман изнася предмети от Турция и обявява, че е намерил величественото съкровище на цар Приам.

Надеждите му обаче не се оправдаха. По мрачен обрат на съдбата се оказа, че разкопките на Шлиман всъщност са унищожили много слоеве, свързани с Приам и Омировата Троя. Той сам разруши града, който искаше да открие.

В крайна сметка историята на самия артефакт е покрита с не по-малко тъжни събития.

Шлиман се страхува, че местните османски власти могат да конфискуват такива ценни съкровища и затова ги пренася нелегално в Атина. По-късно бизнесменът предлага на младата тогава гръцка държава в Атина да построи за негова сметка музей за експозицията на съкровището.

Той обаче поставил определени условия, а именно приживе на археолога съкровището да остане в негова собственост и да му бъде разрешено да проведе мащабни археологически разкопки в Гърция. По политически причини Гърция отхвърля това предложение, а по финансови и политически причини музеите в Лондон, Париж и Неапол също се отказват от съкровището на Шлиман. В крайна сметка Прусия и Германската империя декларират желанието си да вземат съкровището в античната си колекция.

Пътуването на артефактите не свършва дотук. Когато Втората световна война приключи, професор Вилхелм Унферцагт предаде съкровището на Приам, заедно с други произведения на древното изкуство, на съветското комендантство. Като трофей съкровището е транспортирано в СССР.

И оттогава нищо не се знае за по-нататъшната съдба на Златото на Троя. Едва през 1993 г. руското правителство обяви, че съкровищата на Троя са в Москва. Въпросът за връщането на германските ценности, откраднати от СССР, в Германия не е решен и до днес.

Въпреки че Шлиман открива невероятно съкровище от древността, поради стремежа си към слава и бързината, той губи много повече.

"Ако погледнете картите на разкопките, ще видите празнина в средата, където пише: "Дворецът е разрушен от Шлиман."Той намерил двореца на Приам и след това го изхвърлил. Той намерил Троя, но също така я унищожил“, каза Ерик Клайн, професор по древна история и археология в университета Джордж Вашингтон.

Припомняме, вече ви информирахме колко опасни могат да бъдат археологическите проучвания. Отварянето на гробницата на цар Кажимеж се сравнява с използването на биологично оръжие.

Отварянето на гробницата на цар Кажимеж се сравнява с използването на биологично оръжие