ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „КАРАВЕЛОВ“

13.06. – 14.06.1987 г., преход Банкок – Сингапур

Неделя с макарони. Обичайната закуска в края на седмицата, но излизам от вахта 4 – 8 часа, натежал от безсъние и умора почти като летците на Екзюпери. Лесно се отказвам от макароните, но ми трябва мобилизация на волевия ресурс, за да сдъвча портокал. Все пак трябва да поддържам някакъв тонус преди Сингапур, където имам да изпълнявам и социална програма.

Налага ми се примитивно и по селски да решавам проблема с питейната вода. Литър и половина дневно, независимо от района на плаване, това вероятно е хрумване на чиновник, който пие вода от хладилник в канцелария. В тропически условия ми се полагат и две кенчета по 330 грама безалкохолно, но това не решава и половината от потребностите ми. Готвачът ми даде някакъв чайник, преварявам битова вода от танковете, чакам да се охлади до температурата на средата и пия колкото ми се пие. Добро решение, поощрява ме Мишо Градското. И ми разказва анекдотична случка, как домакин зарежда сладолед в Бейрут, а го включва в менюто в Мурманск. Такива работи стават само на кораб.

15.06.1987 г., рейда Сингапур

Пет ключа на вода. Гъргоренето на котвената верига на рейда Сингапур, което се чува по парлангото в централния пулт, за моряшката душа звучи като църковен орган.

Рано-рано ни посети представителят на БМФ в Сингапур Дончо Меледжиев. Момчета, това не е Азия, а европейски град, населен от китайци. Правилата са строги и се спазват безпрекословно. Никакви своеволия при пресичането на улици, ползвайте подлезите, не си позволявайте безразборно хвърляне на фасове. Иначе глобата може да се окаже по-тежка от моряшката кесия.

От рейдовата лодка гледам побитите като пилони небостъргачи на Сингапур. Това е учебник по архитектурна геометрия. Доминира банка с капитали от Хонконг, а най-високият (тогава) в света хотел, 73 етажният „Рафълс“, е една трети в този типично „хималайски“ профил. И всичко това е построено на земя, отвоювана по холандски от морето. На рейда има почти всичко, което плава във вода – лодки, влекачи, каргокораби, контейнеровози… Огромен надлез над булевард. Магазинна мрежа с ескалатори. Подредено и лъскаво. Никакви просяци.

„Пипълс парк“. Огромен магазин с изрядна култура на обслужване, където българските моряци изпълняват почти изцяло социалната си програма. Нямам време за това, моля Мишо Градското да купи вместо мен обещания на семейството телевизор JVC. Бъди спокоен, Градско, ще го намериш в каютата си.

С първия помощник капитан правим визита на вежливост в офиса на БМФ. Потопът любопитна информация за Сингапур, с която ни залива търговският представител, може да се обобщи с един анекдот за работохолици: В Холандия ризите се продават с навити ръкави, а в Сингапур – без ръкави. Това – на континентално, макро ниво. Частният случай е не по-малко характерен. Китайка от офиса на БМФ след раждане се връща на работното си място след само 11 дни отсъствие. А китайките служителки, които помагат на търговския представител, общуват на английски, поради големите  диалектните различия на майчиния език. Потомки на хуацяо (преселници), които и след 200 – 300 години знаят точно от кое населено място произхождат и ревниво пазят местния диалект.

Наемането на такси, което на Запад, Тайван, Тайланд… става с един жест в движение, тук е свързано със загуба на време. Трябва да чакаш на стоянка, където има опашка, особено в часовете пик. Поради достъпността му масово го ползват и ученичките, а ние нямаме минути за губене. Няма смисъл да пробваме с рикша – този вид транспорт тук по-скоро е атракция. Така че търпеливо си чакаме реда, след което шофьорът не се учудва на молбата ни за туристически тур, който включва знаковата улица „Орчард роуд“ и „Тайгър парк“. След Тайван, замрежен от йероглифи, надписите на азбуката тай в Банкок ми се видяха съвсем опростени, хващах се, че се опитвам аха да прочета нещо. Не става, това е Азия. Затова пък в Сингапур, ако не бяха йероглифите, щях да мисля, че това е най-представителната част на Западна Европа. И за да се почувства по-свойски тук един балканец, по балконите на жилищните сгради се ветрее проснато пране. Поевропейчили са се китайците, които са преобладаващата част от населението на града-държава, на пазара на труда черноработниците  в строителството, а и хигиенистите с метли в ръцете са предимно малайци и индийци.

Култът към труда надвишава религиозния, пагодите не са така забележими, както в Тайван и Тайланд. Случайно попаднахме в индуистки храм, но след видяното в Каошунг, тук се почувствах като на религиозен карнавал с ударни инструменти. Дар от Бога е географското положение на Сингапур, което го превръща в морската врата на Изтока, но морето от зеленина е човешка направа.

Според конфуцианското внушение, посещението на чужденеца е чест за града и той може да чувства сигурност на всяка крачка. Заедно с това Сингапур осигурява на обитателите си пълна икономическа, верска и интимна свобода. Преди години загубих ключа на каютата си във водите на Тихия океан далеч на запад. Пожелах си да го намеря на Изток. Сбъдна се. Сега си пожелавам пак да попадна в Сингапур, да имам време да посетя бар „Рафълс“ на 70-я етаж на едноименния хотел и атракциона на остров Сентоса.

А сингапурският часови график изглежда така: вахта 4 - 8 часа сутринта, препускане на брега, вахта 20 – 24 часа за капак. В такъв ден трябва да си не кон, а да изстискаш от себе си колкото впряг на дилижанс.

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ