В навечерието на предсрочния парламентарен вот - осмите от изборната спирала, която започна през 2021 година, и почти седмица след изборите в Унгария, които свалиха проруското правителство на Виктор Орбан със значителна избирателна активност от почти 80%, всички се питат - колко хора ще гласуват на 19 април?

Нагласите са за сериозен процент. 

Социологическите проучвания в по-голямата си част показват над 50% избирателна активност. От Централната избирателна комисия (ЦИК) посочиха броя на българите, имащите право на глас. Те са 6 575 151, което следва, че ако половината от всички излязат да гласуват, техният брой ще бъде малко над 3,2 милиона.

В свое излседване Маркет Линкс, (7 - 14 април 2026 г.) посочва, че избирателната активност ще бъде 54%. "Алфа Рисърч“, (19 - 26 март 2026 г.) определя 54,7%, "Тренд", (13 - 19 март 2026 г.) - 59%, а "Мяра", (7 - 16 март 2026 г.) - 49,7%.

Ако истината се окаже нещо средно по средата - около 54.35%, то това означава, че България ще запише нов рекорд по избирателна активност от началото на изборния цикъл, започнал с изборите на 4 април 2021 година. Оттогава всъщност е и досегашният рекорд от 50.61%.

Нека си припомним какво е било гласуването на вота от 2021 година насам:

Последните избори от 27 октомври 2024 година не са с най-ниския досега резултат. Този антирекорд е постигнат на изборите през юни същата година, когато избирателната активност е едва 33,78%.

От последния вот обаче може да се направи малка равносметка. Най-активни са били в Смолян, Монтана, Враца, София Област, Благоевград и Хасково, където средната активност е над 40%.

Най-малък процент пък са били гласуващите в Сливен и Кърджали, които отчитат активност от малко под 30%. Цялата картина вижте тук:

Висока избирателна активност дадоха и читателите на GlasNews. 78,47% от тях биха упражнили правото си на вот, докато 21,53 на сто от тях не възнамеряват да го направят.

Това показва анкетата на медията ни, в която са участвали 690 наши читатели. Допитването бе налично на сайта ни от 3 февруари до 19 февруари - точно 3 месеца преди изборите.

Обяснение за покачващия се интерес към изборите са масовите протести в страната в края на миналата година, когато хиляди излязоха по улиците на малките и големите градове. Първоначално подпалени от Държавния бюджет за тази година, исканията на протестиращите бързо се измениха до оставка на правителството на Росен Желязков (ГЕРБ-СДС) и в борба срещу корупцията и сегашния модел на „корумпираната държава“ – съответно и до нови избори.

Защо е важно да се гласува?

Избирателната активност има ключово значение при провеждането на избори. Например, да - ще имаме парламент след 19 април. Напълно легален. Но това не означава, че той ще бъде легимитен, тъй като колкото по-малко е броя на гласуващите, толкова по-малко е и доверието в съответната институция - в случая, Народно събрание.

Това означава, че ние, обществото, не даваме доверие и легитимност на тези 240 да решаваме вместо нас, но те - все пак ще го правят, тъй като законосъобразно са избрани да го направят. 

Именно тук се появява разликата между легалност и легитимност. Законността - легалното, произтича от правилата - изборите са проведени по установения ред, резултатите са признати и институциите функционират. Легитимността обаче идва от доверието и участието на гражданите. Тя е моралният и обществен мандат, без който всяка власт остава формално правилна, но социално крехка.

Колкото по-ниска е избирателната активност, толкова по-тесен става реалният кръг от хора, които определят посоката на държавата. В крайна сметка решенията засягат всички – включително и онези, които не са гласували. Така се създава парадокс: мнозинството живее с последствията от избора на малцинство.

Затова участието в избори не е просто право, а форма на колективна отговорност. Гласуването е начинът обществото да заяви, че поема участие в управлението и че приема институциите като свои. Без това участие демокрацията формално съществува, но губи своята най-съществена опора – доверието на гражданите.