"Докъде бихте стигнали, ако сте наясно, че любимият ви човек ще изгуби един крак, два крака или живота си? Докъде бихте стигнали, когато тайно ви подшушнат на ухо: "Не хранете големи надежди!" Тези въпроси задава Мария Георгиева, която споделя за битката за здравето на своя съпруг.

Жената търси болница за преглед на мъжа, който е заплашен от загуба на крайници, но и разказва за челния си сблъсък с българското здравеопазване. "В сложните кръстопътища на българските клинични пътеки, знаците и сигналите водят единствено към пропастта, а спасението на давещите се е в ръцете на самите даващи се", пише Георгиева.

Лекар може да прегледа мъжа, но Мария Георгиева твърди, че наши болници нямат практика да допускат чуждестранен специалист на преглежда на тяхна територия. Така тя отново търси кабинет за 11 януари 2023 година.

Младеж посети по спешност болницата, лекарите го попитаха какво търси там

Но как се стига до тази ситуация и от какво страда нейната половинка? Историята започнала с катастрофа през 2016 година. 38-годишният мъж бил блъснат от кола на пешеходна пътека. В инцидента получава и две малки рани на подбедриците. Те обаче не заздравяват, а напротив - стават все по-големи, като различните лечения просто не дават резултат. През пролетта на 2022 година състоянието на мъжа се влошава рязко, а болките стават още по-големи.

Тогава жената се свръзва с чуждестранен специалист, който предлага да прегледа пациента в болница, по път - когато пътува от Истанбул към Виена. Това обаче се оказва трудна задача.

"Естествено, първо се обърнах към онази клиника, в която последно лежа за осем дни и отговор липсва. После получих информация, че българските болници нямат такава практика - да приемат пациент, че да го преглежда чужд специалист. Българските болници, които изглежда са забравили, че тяхна основна функция е реализиране на дейностите по здравеопазване!", пише Мария Георгиева.

Майка влезе във видинска болница с детето си и онемя. Зове за помощ! СНИМКИ

Жената не знае как да продължи и изразява недоумението си от системата. "Как да обясня на този специалист, че сложните манипулации и превръзки на страшните рани се правят вкъщи през ден, тъй като манипулационните са само за спешни случаи?
Как да обясня на този специалист, че ние българите се спасяваме сами и поединично, и набираме средства чрез DMS, което за преминал пълнолетието човек е на ръба на мисия невъзможна! Е, до къде бихте стигнали, за да спасите любим човек?", пита тя.

Вижте цялата нередактирана история, споделена в мрежата от Мария Георгиева:

"Търси се ... БОЛНИЦА за 11.01.2023 г . Постът съдържа снимки с шокиращо съдържание! Споделете!

Докъде бихте стигнали, ако сте наясно, че любимият ви човек ще изгуби един крак, два крака или живота си? Докъде бихте стигнали, когато тайно ви подшушнат на ухо: "Не хранете големи надежди!"?

В нормалните държави, когато има сложен медицински случай, специалистите сами се търсят един други, обменят опит и работят в името на човешкото здраве! Тук водеща е клиничната пътека, а след нея и личното его. В сложните кръстопътища на българските клинични пътеки, знаците и сигналите водят единствено към пропастта, а спасението на давещите се е в ръцете на самите даващи се!
*****
(Финансовата помощ не е основния апел на този пост, но ако решите - данни в края на текста.)
*****
"Уважаеми докторе, пиша Ви от България, Пловдив. Преди години прочетох как сте помогнал за бездомно куче да възстанови кожата си.

Нуждая се от помощ за моя съпруг, който е на 38 години. През 2016 година претърпява пътно транспортно произшествие - автомобил го блъска на пешеходна пътека. Получава малки, охлузни рани на двете подбедрици.

При първия преглед му е направена рентгенова снимка и не се вижда счупване. Раните не зарастват, стават все по-големи и все по-дълбоки, днес са страшни. Предприети са много лечения, но нищо не помогна. Няма диабет. Няколко пъти беше установена бактерията clebsiela pneumoniae, веднъж - Escherichia coli и Pseudomonas aeruginosa, които после не бяха потвърдени в следващите изследвания.
През юни 2021 година предприехме лечение с бактиграс и налагане на раните с пчелен мед. Това помогна много, по- малката рана, на десния крак, се сви до 31.12.2021 година до размер 2 х 2 сантиметра и очаквахме пълно зарастване. През януари боледува, вероятно от Ковид, след което от 2.03.2022 г. видяхме рязко влошаване. Раните започнаха да се разрастват с 2 сантиметра при всяка превръзка и нищо не можеше да спре процеса... Бяха направени 4 курса гентамицин, по лекарско предписание. (Гентамицин е правен и преди) Миризмата стана много лоша.

Посетихме много болници, но ни връщаха като тежък случай. Отидохме и в София, препоръчаха ни превръзки на Хартман, които не помогнаха. Опитахме и с бактериофаги "Секстафаг", доставени от Русия и Грузия. Спряхме гниенето с йодасепт, след което влезе в болница. Там почистиха два пъти раните хирургически и антибиотик Vankomicin.

Подобрение имаше само за 8 дни, след което отново се влоши. От болницата изписаха превръзки с бактиграс, мед и инсулин, но това не помогна. За некрозата - интрасайд гел, което също не помага. В момента правим промиване с натриев хлорид 0.9 %, превръзките с бактиграс и дермазин. Антибиотикът е клиндамицин. В болницата изказаха съмнение за васкулит, за остеомиелит. Посетихме ортопед, който каза, че през 2016 година е имало счупване, което не са видяли.
Той изпитва много жестоки болки и пие 5 вида болкоуспокояващи заедно, като ги редува - аналгин, флексистад (ибупрофен), трамалгин, декскетопрофен, диклофенак, от много месеци. За стомаха лекарства също. За разреждане на кръвта -ксарелто. Има тромбоза.
Прилагам снимки от превръзки на 18.12.2022 г (тогава съм снимала) и давам линк към епикриза, рентген, микробиология и други.
Моля Ви, помогнете ни да се справим с този ужас!"
*****
Само след няколко часа получих отговор в смисъл, че докторът - специалист по незарастващи рани, ще лети от Истанбул към Виена и може да направи междинна спирка в София или Пловдив, за да прегледа пациента! Иска координати на летището и на болницата.
Естествено, първо се обърнах към онази клиника, в която последно лежа за осем дни и отговор липсва.

После получих информация, че българските болници нямат такава практика - да приемат пациент, че да го преглежда чужд специалист. Българските болници, които изглежда са забравили, че тяхна основна функция е реализиране на дейностите по здравеопазване!

Наши лекари отстраниха от пациентка миома с рекордни размери


*****
Трябва ли да обясня на този специалист, който като видя снимките и приложените документи само след няколко часа се ангажира със случая и реши да ни дойде тук, на крака, че ще бъде далеч по-възможно българският пациент, който не може да стои повече от 10 минути на краката си, да стигне до Истанбул или до Виена, отколкото да бъде прегледан в пловдивска болница, където и без това не го искат!?

Как да обясня на този специалист, че сложните манипулации и превръзки на страшните рани се правят вкъщи през ден, тъй като манипулационните са само за спешни случаи?
Как да обясня на този специалист, че ние, българите, се спасяваме сами и поединично, и набираме средства чрез dms, което за преминал пълнолетието човек е на ръба на мисия невъзможна!

Е, до къде бихте стигнали, за да спасите любим човек?