Ако нещо хубаво се е случило на Русе през последните 78 години, то това е членството на страната ни в Европейския съюз. На 1 януари 2007 година, още щом чуха поздрава на диригента Зубин Мета и Виенските филхармоници, стотици хиляди семейства забравиха за обгазяванията с хлор от Гюргево и тръгнаха през Дунав мост... да пият европейско кафе. Същото се случи и от северната страна на реката - румънците като по сигнал заприиждаха и честна дума - хората се поздравяваха сърдечно и с много ентусиазъм.
Така си представяхме това обединение - да си ходим, когато си искаме в Румъния и да посрещаме румънци. Втората част също не е за пропускане - да правим бизнес. Заедно, без ограничения, по единен стандарт, с лекота - все пак сме от двата бряга на една река. Наистина голяма, но не е море - през моста е точно километър.
Тази романтична представа обаче не предвиди чиновническото мислене и някои други особености на граничните градове. В Русе има много транспортни фирми, които въпреки всичко устояват и продължават да работят с Румъния. Ето какво казват шофьорите им:
"Всеки ден минаваме границата. Много трудно се минава. Камионите чакат на опашки. Всичко става много бавно".
Винаги по тези географски ширини ще се намерят хитреци, които да съсипят всяка добра идея.
Тихомир Методиев вече три години ръководи фирма, която посредничи в българо-румънските бизнес отношения.
"Всеки ден минимум по осем наши камиона влизат в Румъния и се връщат. Стока от цяла Европа за Румъния, от България за цяла Европа. Ние сме посредници между големи румънски спедиции и логистики и български спедиции и логистики. Проблемът, който имаме на моста, е в работната ръка, бавно се обслужват камиони, понякога умишлено", отбелязва той пред БНР.
Според него причината от румънска страна да не желаят да се подобрят условията е в загубата на милиони евро рушвети.
