В петък вечерта, на 12 януари т.г. , в двете най-големи европейски държави в Европейския съюз – и по повод началото на толкова важното за България и нейните власти Председателство на ЕС, телевизия Арте излъчи в новините си в най-гледаното вечерно време на френски и на немски репортаж от България.  https://www.arte.tv/de/videos/080479-000-A/bulgariens-schwere-emanzipation-von-russland/

Както очаквах, в самата България тези ( внушителни като за новинарска емисия) 5 минути, фокусирани върху нашата гладна за престижно чуждо внимание страна на известната с високото качеството на своите културни и публицистни програми европейска двуезична телевизия, беше удобно премълчана. Заради неудобните истини, прозвучали в ефира на двете държави, определяни като “локомотивите” на Обединена Европа.

“Кадрите решават всичко”, приписва се на Сталин. Но липсата на телевизионни кадри също е хватка на постсталинизма у нас, прилагана на сталинисткия принцип “няма човек, няма проблем”.

В кадър е моя милост, което не важно по принцип. Но пък е наистина забележително да се отбележи, че става дума за първия пробив в западна медия ( при това от високо качествено ниво, като телевизия Арте), в която може да се чуе гледната точка на българите срещу присъствието на абсурдната в контекста на българската специфика съветска окупационна символика. При това без задължителните за подобни случаи у нас лъжи на религиозните фанатици, защитаващи светините на съветската окупация в България.

Има и нещо “лично”…

В репортажа съм представен като бивш вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти ( 1994-96 г.). Това би трябвало да е от значение за обсебените от търсенето на местни  евротелета ( намират обаче предимно евротеляци) под европейския вол български медии и надзираващите ги политикани.

Те не биха потърсили сами корените на тази “секретна информация” за един български журналист, избран на толкова висок ( колкото никой друг преди и днес) европейски пост.

Публикувам от личния си архив снимки как през май 1992 г. беше създадена българската секция на АЕЖ в София.

Бях упълномощен да направя това от организацията след като на форума на този европейски журналистически клуб в Мадрид в края на предишната година бях поканен да участвам в лично качество и държах реч, в резултат на която се стигна до запознанството ми с престолонаследника Фелипе де Бурбон, днешен крал на Испания.

На снимката: първо предварително заседание на учредителите на българската секция на АЕЖ, сред които са журналистите Панайот Денев и Стефан Кожухаров, в двора на резиденцията на Великобритания в София по покана на посланик Ричард Томас през май 1992 г.

На снимката: Учредяването на АЕЖ в залата за пресконференции на БТА. Вторият от дясно е Гюнтер Вагенленер, Генерален секретар на АЕЖ ( няколко мандата) .

На снимката: Разговарям с вицепремира Илко Ешкенази на фона на логото на АЕЖ.

 

На снимката: Премиерът Филип Димитров и съпругата му Елена на снимка за спомен от учредяването на АЕЖ. Вижда се на заден план навелият глава депутат от СДС Георги Марков.

 

 

Година по-късно, когато мафиотската проруска власт на Мултигруп успя да ме уволни от БТА, АЕЖ беше първата ( но не и единствена) международна организация, която протестира официално.

 

На снимката е Атанасе Пападропулос, главен редактор на авторитетното гръцко списание “Икономикос тахидромос” и президент на АЕЖ в онзи период, когато бях избран за вицепрезидент по волята на няколкостотин европейски журналисти.

Share on Facebook