1315 г. Данте Алигиери е осъден задочно на смърт от властите на Флоренция. По онова време не е лесно да се занимаваш с политика, тъй като папа Бонифаций VIII обмисля военна окупация на Флоренция и градът е в центъра на италианските и международни политически съперничества.

През 1301 г. Шарл дьо Валоа, братът на френския крал Филип IV, трябва да посети Флоренция, тъй като папата го назначава за помирител на Тоскана. Но правителството на града вече се е отнесло зле спрямо папските посланици няколко седмици по-рано, тъй като се стреми към независимост и откъсване от влиянието на папата. Подозирайки, че Шарл дьо Валоа може да е получил неофициални нареждания, градският съвет решава да изпрати делегация до Рим, за да се увери в истинността на намеренията на папата. Данте оглавява тази делегация.

Папа Бонифаций VIII бързо отпраща другите представители и моли Данте да остане в Рим. По същото време (1 ноември 1301 г.) Шарл дьо Валоа влиза във Флоренция заедно с черните гвелфи, които през следващите шест дена убиват много от своите врагове. Черните гвелфи въвеждат свое ново правителство в града, а Канте деи Габриели ди Губио е определен за кмет. Данте е осъден на изгнание за две години и трябва да плати голяма сума пари. Поетът е все още в Рим, където папата му „предлага” да остане. Поради това той е обявен за беглец. Данте не може да си плати глобата и накрая е осъден на доживотно изгнаничество. Ако флорентински войници го хванат, той ще е незабавно екзекутиран.

Поетът взема участие в няколко опита на белите гвелфи да възвърнат властта си, но те се провалят поради предателство. Данте е изпълнен с горчивина от отношението, на което е подложен от враговете си, и се отвращава от вътрешните борби и неефективността на някогашните съюзници. По това време започва и творческата история на „Комедията”. Неговото най-прочуто произведение е „Комедия”, по-късно получило името „Божествена комедия”, е считано за връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагащо за развитието на съвременния италиански език.

Данте гостува на Бартоломео дела Скала във Верона, после отива в Сарцана (Лигурия), и след това вероятно живее за известно време в Лука с мадам Джентука. Според някои източници той е бил и в Париж - между 1308 и 1310 г.

През 1310 г. Ариго VII напада Италия и Данте вижда в това нахлуване възможност за отмъщение. Италианският поет му пише (както и на други италиански принцове) няколко писма, в които настоява черните гвелфи да бъдат унищожени.

Във Флоренция Балдо д’Агулионе амнистира голяма част от белите гвелфи, които са в изгнаничество, и им позволява да се завърнат в града. Данте обаче не е помилван поради писмата, които праща на Ариго.

През 1312 г. Ариго напада Флоренция и побеждава черните гвелфи, но няма доказателство, че Данте е замесен. Според някои, той се отказва да участва в нападението на чуждестранен нашественик в родния му град, а според други името му става неприятно дори за белите гвелфи и те заличават всяка следа от неговия преход. През 1313 г. Ариго умира, заедно с всичките надежди на Данте да види Флоренция отново. Той се връща във Верона, където Кангранде дела Скала му разрешава да живее в известна степен безопасно, и вероятно му осигурява благополучие.

През 1315 г. Флоренция е принудена от Угучоне дела Фаджуола, военния офицер, който контролира града, да амнистира флорентинците, които са в изгнание. Данте фигурира в списъка на изгнаниците, но отказва да се върне в родния си град, тъй като Флоренция иска изгнаниците да се съгласят да се отнасят към тях като към обществени престъпници в една религиозна церемония.

Когато Угучоне най-накрая побеждава във Флоренция, смъртната присъда на Данте се заменя със затвор, като единственото условие е той да отиде във Флоренция и да се закълне, че никога повече няма да влезе в града. Данте не прави това. Неговата смъртна присъда се запазва и се прехвърля по-късно на неговите синове.

В по-напреднала възраст Данте все още таи надежди, че един ден ще го поканят във Флоренция при благоприятни условия. За Данте изгнаничеството е вид смърт, която го лишава от голяма част от неговата самоличност.

Гуидо Новело да Полента, принц на Равена, го кани там през 1318 г., и той приема отправеното предложение. Там той завършва „Рай” и скоро след това умира, вероятно от малария.

Впоследствие Флорентинското правителство отменя изгнанието на Данте и моли многократно за пренасянето на тленните му останки във Флоренция. Молбите им не са удовлетворени, като тялото на Данте остава в гробницата, издигната му в Равена през 1483 г. Въпреки това през 1829 г. във Флоренция е издигната гробница на Данте, която все още стои празна. На нея стои надпис от трета песен на Ад, гласящ „Почитайте най-славния поет”.