На 10 май се навършват 65 години от Възстановяването на Българската патриаршия. Едно велико историческо събитие в живота на Българската православна църква, основана във втората половина на 9 век, станала патриаршия в началото на 10 век, славна и славена, но също гонена и закривана, дала толкова много на народа български, който днес се гордее с нея, както и тя с народа си; няколко пъти възстановявана: в 1185 г., 1872 г., в 1945 г., в 1953 г.
Възстановяването на Българската патриаршия протича в епохата на Студената война и е част от политиката на комунистическото правителство в България за установяване на пълен контрол върху църквата. В ситуация на натиск и вмешателство от страна на Дирекция на изповеданията, Св. Синод изработва нов Устав на Българската православна църква, в чийто чл. 1 "самоуправляемата Българска православна църква" се назовава "Патриаршия", но от канонично правна гледна точка, обявяването й за патриаршия може да стане единствено посредством църковно-народен събор.
На 8 май 1953 г. тържествено се открива Третият църковно-народен събор. Той започва с отслужване на св. Литургия в храм „Св. София“. След това шествие с участниците на събора се отправя към сградата на Българската академия на науките, където се провеждат заседанията на събора. Главната задача на този форум е да се избере нов Български патриарх. На събора в София присъстват делегации на следните православни църкви: Руска, начело с Ленинградския (Санкт-Петербургски) и Новгородски митрополит Григорий; Румънска, начело с патриарх Юстиниан; Полска, начело с предстоятеля митрополит Макарий; Чехословашка, начело с предстоятеля митрополит Елефтерий. В тържеството участвали чрез свои представители или чрез телеграфски и писмени привествия още Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, Грузинската, Сръбската и Еладската църкви.
На 9 май съборът заседава като църковно-народен и приема някои малки промени в Устава. На 10 май съборът сменя своя характер и заседава като патриаршески-избирателен.
Съгласно чл. 20 от устава, Св. Синод представя на правителството за одобрение кандидатурите на трима митрополити, избрани от пълния му състав с тайно гласуване и пълно вишегласие. Това са Пловдивският митрополит Кирил, Старозагорският митрополит Климент и Видинският митрополит Неофит. И тримата са одобрени.
Според чл. 22 от устава, за да бъде избран някой архиерей за патриарх, той трябва да получи поне две трети от гласовете. В конкретния случай от 107 гласували (отсъстват само 4 от избирателите) най-много гласове – 104 получава Пловдивския митрополит Кирил. За Видинския митрополит Неофит има 1 глас и две невалидни бюлетини. Така с убедително мнозинство е избран първият Български патриарх след шествековно прекъсване на традицията.
Третият църковно-народен събор (8-10 май) възстановява патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избира Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски. Интронизацията станава непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски" в присъствието на представители на правителството и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ.
на снимката: Св. Синод на БПЦ в пълен състав; отляво надясно: (1 ред) Врачански Паисий, Видински Неофит, Н. Св. Българският патриарх Кирил (той и Пловдивски митрополит), Доростоло-Червенски Михаил, Търновски Софроний, (2 ред) Сливенски Никодим, Старозагорски Климент, Варненски и Преславски Йосиф, Ловчански Филарет, Неврокопски Пимен
по материали на Двери.бг
