Скопие. Независимо от голямата подкрепа на много страни-членки на Европейския съюз за започване на присъединителни преговори с Македония, Франция, Нидерландия и други западноевропейски страни продължават да се противопоставят на този процес, заяви пред МИА унгарският външен министър Петер Сиярто след проведена работна закуска с македонския си колега Никола Димитров и вицепремиера по европейските въпроси на Македония Буяр Османи, пише електронното издание на вестник „Вечер“.
Попитан дали Париж и Хага продължават да се противопоставят на започването на преговори, Сиярто отговори: „Да, да, има голяма съпротива от западноевропейските приятели, те не са толкова чувствителни, тъй като са отдалечени от региона“.
Най-силна подкрепа е дошла от Източноевропейските страни, Италия и Ирландия.
Унгария, по думите на Сиярто, смята, че решението за започване на преговори с Македония трябва да бъде взето през юни, а освен това Будапеща е изпратила в течение на февруари „свой опитен дипломат да работи в македонското министерство на външните работи“. Той е там, за да помага в процедурата на интеграцията, както и да помага на Северна Македония да ускори процеса.
Холандия подчертава, че ще оценява строго и справедливо. Външният министър Стеф Блок посочи, че неговата страна е фокусирана върху прилагането и изпълнението на реформите в Македония.
„Важно е Македония да продължи да напредва, Холандия е строга и справедлива по отношение на прилагането на условията и смятаме, че е най-важно Македония да покаже видими резултати, особено в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Признаваме за важно постижение разрешаването на спора за името, но това не прави по-малко нужно показването на напредък в другите области“, заяви Блок.
Освен приемането на реформите, страните-членки искат да видят и прилагането им, припомни белгийският министър Дидие Рейндерс.
„Най-важно за нас ще бъде да видим доклада на Европейската комисия и да проверим дали има напредък. Спорът за името беше един вид предварително условие, което бе изпълнено забележително, но сега искаме да се приемат законите, а след това да се приложат и знаем, че прилагането винаги е най-сложната част“, заяви Рейндерс.
За Белгия е от първостепенно значение всяка страна да бъде оценена според собствените си заслуги и да няма „пакети от държави“. Тази страна обаче не е сред най-скептичните страни като Франция и Холандия и вярва, че вратите остават отворени както за НАТО, така и за ЕС.
„Надявам се, че през следващите месеци и до лятото ще можем да започнем процес на присъединяване, това е много дълъг процес и дори ако започнем, процедурата ще бъде много дълга, глава по глава ще трябва да се отговаря на европейските изисквания, но ние наистина се радваме много, че видяхме тази упоритост при решаването на спора името и видяхте, че вратите към НАТО са отворени, сега сме готови да ги отворим и за ЕС, ако критериите са изпълнени“, каза Дидие Рейндерс.

Превод и редакция: Иван Христов