„Портите на ада“, официално известна като кратера Батагай, беше открита за първи път в сателитни изображения през 1991 г., след като част от склон се срути в платото Янина в руския Далечен изток. Срутването изложи останалата част от хълма на слоеве вечна замръзналост, които са останали замръзнали през последните около 650 000 години, което го прави вторият най-стар в света.

Оттогава учените са наблюдавали кратера Батагай, известен също като „Портите на ада“ в Сибир, да се разширява неумолимо. В ново проучване учените установиха, че скалата или горната стена на кратера се оттегля със скорост от около 12 метра годишно и причината за това е размразяването на вечната замръзналост. В същото време срутената част от склона, която падна на около 55 метра под горната стена, се топи и потъва невероятно бързо.

Според изследователския екип, чиито открития са публикувани в списанието Geomorphology, „Портите на ада“ в Сибир нарастват с невероятните 1 милион кубически метра всяка година с топенето на вечната замръзналост. Признаците за бързо топене са широко разпространени и се наблюдават в арктически и субарктически региони, богати на вечно замръзнал лед, но количеството изгубен лед в този регион е още по-невероятно.

През 2014 г. ширината на мегасвлачището в Сибир беше 790 метра, така че за малко под 10 години „Портите на ада“ се отвориха с 200 метра. Нека отбележим, че за учените не беше изненада, че мегаколапсът се разширява, но за първи път те изчислиха обема на стопилката, избликнала от кратера.

В работата си екипът използва сателитни изображения, полеви измервания и лабораторни изображения от Батагай. Резултатите предполагат, че площта от лед и утайки, разтопени след срутването, е еквивалентна на повече от 14 Велики пирамиди в Гиза. Учените също установиха, че скоростта на разширяване на колапса е останала относително стабилна през последните 10 години, като топенето е настъпило по горната стена на западния, южния и югоизточния ръб на кратера.

Въпреки че „Портите на ада“ в Сибир продължават да се разширяват, вероятно има ограничение докъде могат да стигнат, казват учените. Вечната замръзналост, останала вътре в кратера, е с дебелина само няколко метра, така че възможността за по-нататъшно задълбочаване на практика е изчерпана.