Само преди няколко седмици Съединените щати нараснаха по размер с 1 милион квадратни километра – това е почти два пъти повече от площта на Испания. Неочакваният растеж не е резултат от странни геоложки сили, нито от нахлуването в чужда земя, а от опитите на Щатите да предявят претенции към заобикалящата ги територия на океанското дъно.

Континенталните шелфове са област от морското дъно, която заобикаля големи земни маси, където морето е сравнително плитко в сравнение с открития океан. Съгласно международното право държавите могат да претендират за тези континентални шелфове, което им позволява да управляват и експлоатират неговите ресурси.

Най-много 75 държави са определили своите граници на разширения континентален шелф (ECS), който се отнася до над 200 морски мили (370 км.) от брега. Досега САЩ не са направили това.

На 19 декември 2023 г. Държавният департамент на САЩ обяви нови географски координати, определящи това, което те твърдят, че е тяхната ECS зона.

От 2003 г. американските власти си сътрудничат с NOAA, US Geological Survey и 12 други агенции за събиране на геоложки данни за определяне на външните граници на тяхната ECS.

В светлината на тази работа САЩ сега претендират за ECS в седем офшорни зони: Арктика, Атлантическия океан (източното крайбрежие), Берингово море, Тихия океан (западното крайбрежие), Марианските острови и две зони в Мексиканския залив. Общо това заема площ от 1 милион квадратни километра.

„Америка е по-голяма, отколкото беше вчера“, каза на 19 декември Мийд Тредуел, бивш вице-губернатор на Аляска и бивш председател на Комисията за изследване на Арктика на САЩ, съобщи Alaska Public Media.

„Не е точно като покупката на Луизиана (сделка между САЩ и Френската република по придобиване на територията на колонията Френска Луизиана, сключена през 1803 г.). Не е и като закупуването на Аляска (сделка за покупко-продажба на Аляска между правителствата на Руската империя и САЩ от 1867 г.), но новата площ от земя и подземни ресурси, контролирани от Съединените щати, е с две Калифорнии по-голяма“, добави той.

„Законността на всичко това е малко неясна“, обясни Тредуел в публикация за Wilson Center. За да стане определението официално, САЩ трябва да представят данни и доклади на Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS). Въпреки това САЩ не са ратифицирали UNCLOS поради сложни политически разногласия (споразумението е ратифицирано от 168 държави и Европейския съюз).

Това е предпоставка за известна несигурност относно това как предложението ще бъде прието съгласно международното право.

Излишно е да казваме, че претенциите за нови морски граници може да се окаже противоречиво на международната сцена. Някои от най-значимите геополитически спорове в последно време включват Китай и неговите съседи, като Филипините и Виетнам, за претенции към Южнокитайско море.

Въпреки това САЩ биха спечелили много от тази си декларация. Разширяването на контролираната от тях територия на океанското дъно в Северния ледовит океан може да отвори района за по-нататъшен добив, корабоплаване и риболов – въпреки потенциалните щети, които всичко това може да предизвика, пише vesti.bg.

Ще има и последици за сигурността на нацията, както и влиянието ѝ в света. Както пише сър Уолтър Роли през XVII-ти век:

„Който командва морето-командва търговията, всеки, който командва търговията на света-командва богатствата на света и следователно самия свят.”