Изследователите вече не се плашат от изменението на климата; те ясно заявяват, че климатичната криза вече е тук. Всъщност планетата вече е преминала от ерата на „глобалното затопляне“ към ерата на „глобалното кипене“.

Ефектите от климатичната криза вече се проявиха под формата на интензивни горещи вълни и масивни горски пожари, които удариха планетата тази година. Докато хората носят тежестта на климатичната криза, животните също страдат, пише IFLScience. Затоплянето на температурите и загубата на морски лед могат да застрашат оцеляването на малките полярни мечки в Арктика, показват нови изследвания.

Когато морският лед се стопи, полярните мечки са принудени да излизат на сушата в продължение на месеци, което на практика ги оставя без достъп до храна, според изследователя по биологични науки от Университета на Торонто Луиз Арчър. Този период на гладуване е труден за всички животни, но особено за майките, които кърмят малки.

Ново проучване установи, че увеличеното време, прекарано на сушата по време на топенето на морското дъно, оказва отрицателно въздействие върху лактацията на полярните мечки. Учените смятат, че прекъсването на лактацията вероятно е изиграло роля за скорошния спад в няколко популации на полярни мечки. Освен това резултатите показват как семействата на полярните мечки могат да бъдат засегнати в бъдеще от продължаващата загуба на морски лед, предизвикана от климата.

Морският лед осигурява важна платформа за полярните мечки за лов на богати на енергия тюлени. Известно е, че морският лед е динамична система, която се променя с времето в различни региони на Арктика. Например в западната част на залива Хъдсън в Канада полярните мечки изпитват сезонна загуба на морски лед през летните месеци. Това ги принуждава да се преместят навътре, докато по-ниските зимни температури възстановят ледената покривка.

На сушата възможностите за лов са редки и затова полярните мечки са склонни да гладуват. През този период от време те разчитат на резервите от телесни мазнини, за да им доставят енергия. Учените са установили, че без достъп до храна полярните мечки могат да загубят до килограм телесно тегло на ден, което ги принуждава да намалят нивата си на активност, докато ледът се върне.

Най-голямата тежест обаче пада върху женските, които хранят малките. Те трябва да вземат предвид допълнителната тежест, свързана с лактацията. Имайте предвид, че полярните мечки произвеждат високоенергийно мляко, до 35% мазнини, подобно на бита сметана. Това високомаслено мляко позволява на малките да растат бързо, като се увеличават от 600 грама при раждането до над 100 килограма на 2,5 години.

Арчър отбелязва, че майките мечки всъщност са изправени пред избор: да спрат да се хранят и да изложат на риск здравето на бебетата си или да продължат с цената на собственото си здраве. Въпреки че кърменето е важно както за майката, така и за малките, изследванията върху лактацията при полярните мечки са относително редки. За да хвърлят светлина върху това колко енергия се нуждаят от жените по време на кърмене, учените проведоха ново проучване.

Те се обърнаха към набор от данни за проби от мляко на полярна мечка, събрани в края на 80-те и началото на 90-те години на сушата по време на периоди без лед. Екипът изчисли колко време всяка майка мечка гладува и установи, че енергийната стойност на млякото им намалява с колкото повече дни остават без достъп до храна. В крайна сметка някои майки мечки спряха напълно да произвеждат мляко.

Резултатите показват също, че мечките майки, които са намалили разходите си за кърмене, са се облагодетелствали, защото са използвали по-малко от резервите на тялото си, което означава, че са били в състояние да гладуват по-дълго. В същото време малките, които са получавали мляко с по-ниско съдържание на калории, растат по-бавно от потомството на женските, които продължават лактацията. Сега учените смятат, че в дългосрочен план това може да намали процента на оцеляване на малките и в крайна сметка да повлияе на динамиката на популацията.