Рисуването е сложен процес, който изисква голямо търпение, спокойствие и стабилност на ръката. Този мит обаче се разбива от художници, които рисуват с крака. 

Липсата на горни крайници принуждава мозъка да адаптира долните към действията на ръцете. С други думи - в мозъка има зона, отговорна за движението на ръцете и когато те не са налице, той има "нужда" да запълни тази празнина. Тъй като частта, отговорна за движение на краката се намира в близост, енергията, която мозъкът "изстрелва" за движението на ръцете се пренася в зоната, отговорна за краката.

Така се получава картографиране на мозъчната кора, според която краката са едва ли не ръце.

Учени са изследвали двама души, родени без ръце, които използват краката си за ежедневни задачи като обличане и използване на прибори за хранене, по време на двигателни задачи и сетивни преживявания. 

Мозъчните сканирания на художниците разкриха, че отделните пръсти на краката са индивидуално картографирани - нещо, което се случва трудно при хората. 

"За почти всички хора всеки от пръстите на ръцете е представен от малка част от мозъка, докато при пръстите на краката няма разлика между мозъчните области", казва неврологът Даан Уеселинк от University College London (UCL) във Великобритания, цитиран от Sciencealert.

"Подобно нещо е налице при други видове примати, които редовно използват пръстите на краката си при сръчни задачи като катерене. Тук открихме, че при хора, които използват пръстите на краката си за "сръчни" дейности, всеки един от тях е преставен в мозъка по подобие на тези на ръцете, които в такива случаи липсват".

Такива художници обикновено използват един крак за стабилност и един крак за боравене с предмети. Изследователите смятат, че постоянното използване на краката за сложни задачи може да е причина за тази промяна в развитието на мозъка, която не е наблюдавана досега. Това изследване за пореден път доказва, че мозъкът се адаптира, ако извършваме по-сложни операции с части от тялото, които не са пригодени за това.

Такива хора показват също засилено сетивно възприятие за пръстите на краката си.

Изследователите предполагат, че това пренастройване на мозъка може да е нещо, на което всички сме способни - въпросът е, че повечето от нас не се нуждаят от него.