Огромният пръстен около планетата Сатурн, широк достатъчно, за да побере шест Земи, подредени в редица, се разпада. Това се случва много по-бързо от очакванията на учените. В момента върху Сатурн от неговият пръстен се излива дъжд 0т 10 000 л/сек. Скорост, достатъчна, за да напълни олимпийски басейн за около половин час.

Дъждът всъщност са останки от пръстена на планетата. Той е изграден от парчета лед и скала, който постоянно са бомбардирани от UV радиация от слънцето и дребни метеорити.

При сблъсък, ледените парчета се изпаряват, образувайки заредени водни молекули, които взаимодействат с магнитното поле на Сатурн, падайки към планетата, те изгарят в атмосферата.

Сега на науката вече е известно, че от пръстена вали дъжд. Факт, който беше забелязан през 80-те от мисията Voyager на НАСА. Тогава за първи път бяха забелязани мистериозни, тъмни ленти, по-късно установени, че са дъжд от пръстена. По същото време учените изчислиха, че за да изтече целия пръстен, ще са нужни около 300 милиона години. Но наблюденията на космическата совалка Касини на НАСА даде по-мрачни прогнози. Преди да загине през 2017 г. Касини успя да даде поглед върху дъжда, валящ от пръстена върху екватора на Сатурн. Откритието показа, че вали много по-силно, отколкото се предполагаше. С тези нови данни, учените изчислиха, че ще са необходими 100 милиона години, преди пръстенът да изчезне напълно, пише bg-voice.com.

По време на образуването си планетата е била „гола“ като Земята. Сатурн се е формирал преди 4,5 млрд. години, но учените изчисляват, че пръстенът му е едва на 100-200 млн. год. Това означава, че той е по-млад от динозаврите, обитавали Земята.

Затова, ние сме истински щастливци, че сме родени във време, когато можем да наблюдаваме пръстена, отбелязват учените. Освен това в усилията си да го изследват, те попадат и на други интересни разкрития.

Например, докато Касини изследва луната на Сатурн – Енцелад, учените откриват следа от лед и газ, която води обратно към пръстена на планетата. Енцелад е най-бялата и най-силно отразяваща слънцето луна в Слъчневата система.

Изучавайки пръстена по-подорбно, учените установяват защо това е така – луната постоянно изпуска газ и прах. Някой от тях отиват в Космоса и в пръстена, докато други се връщат обратно на повърхността под формата на сняг, правейки повърхността на Енцелад да изглежда блестящо бяла.