Ако влезете в непознато помещение, супермаркет или музей и просто започнете да се движите без конкретна цел, има голяма вероятност да завиете наляво. И не сте само вие.

Ново изследване, публикувано в научното списание Nature Communications, показва, че хората имат изненадваща склонност да се движат обратно на часовниковата стрелка, дори когато няма очевидна причина за това.

„Ако помолите някого просто да започне да ходи, независимо дали е в музей, супермаркет или дори в празна стая, има изненадващо голяма вероятност той да се движи обратно на часовниковата стрелка“, обяснява Иняки Ечеверия Уарте от Университета в Навара, цитиран от Nature Communications.

Любопитното е, че откритието е направено почти случайно. По време на пандемията учени анализирали движението на хора в затворени пространства, за да изчислят колко души могат безопасно да се събират на едно място. Докато преглеждали видеозаписите, те забелязали нещо необичайно – повечето хора естествено се придвижвали в посока обратно на часовниковата стрелка.

Това наблюдение дава начало на нова серия експерименти. Изследователите проследяват движението на отделни хора и малки групи в различни затворени пространства. Резултатът бил един и същ – ясно изразена тенденция за движение наляво.

Първоначално учените предположили, че причината може да се крие в културни особености или навици. За да проверят това, те работили съвместно с екип от Япония, ръководен от д-р Клаудио Феличиани от Токийския университет. Изненадващо, резултатите били почти идентични.

Изследването показало още, че повечето участници са десничари, използват предимно десния си крак и разчитат повече на дясното си око. Единствената по-съществена разлика била, че при децата склонността към отклонение наляво е още по-изразена.

„Всеки от нас има малка лична склонност да се завърта леко на една страна. Когато много хора се намират в едно пространство, тези малки отклонения се натрупват и създават общо движение обратно на часовниковата стрелка“, обяснява Ечеверия Уарте.

Учените смятат, че причината вероятно е свързана с особеностите на човешкото тяло и начина, по който мозъкът обработва информацията от сетивата и я превръща в движение.

„Никой от нас не е напълно симетричен. Начинът, по който мозъкът координира сетивната информация и работата на мускулите, сякаш създава леко отклонение на една страна. Засега обаче точният механизъм остава загадка“, посочват авторите на изследването.

Така една на пръв поглед незначителна особеност на човешкото движение се оказва още една от малките тайни, които науката тепърва се опитва да разгадае.