В света на опасните микроорганизми сред стотици различни видове се откроява бактерията Yersinia pestis. Под микроскоп може да изглежда съвсем обикновено, но историята на този малък организъм е всичко друго, но не и обикновена и е пълна с хаос, разрушение и невероятно влияние върху нас, хората. Причинявайки бубонната чума, тя веднъж причини катастрофа, толкова тежка, че унищожи една трета от населението на Европа. Днес самото споменаване на чумата предизвиква страх, въпреки че съвременната хигиена и медицина са я превърнали в рядкост. Но начинът, по който е променила телата ни завинаги, е неоспорим.

Въпреки че ерата на мащабна пандемия от чума отдавна е отминала, тя не е изчезнала безследно, пише BBC Future. Така наскоро един човек в Орегон се зарази с чума от домашната си котка. Пол Норман, еволюционен генетик, ни напомня, че чумата все още дебне в дивата природа, като всяка година се докладват средно седем случая при хора. Тази статистика само подчертава невероятната устойчивост на болестта и нейното въздействие върху света, особено що се отнася до Черната смърт, която опустоши Европа през 14 век.

Черната смърт, възникнала на територията на съвременен Киргизстан, дойде в Европа по пътя на коприната и бързо отне живота на около 50 милиона европейци. Такава масивна загуба на живот накара изследователите да се чудят дали такива катастрофални събития може да са оставили своя отпечатък върху човешката имунна система. Възможно ли е генетиката на оцелелите да е еволюирала, за да даде на техните потомци по-добър шанс да спечелят битката срещу такива опасни болести?

Последните постижения в секвенирането на ДНК позволиха на учените да проучат този въпрос по-задълбочено. Анализирайки ДНК на древни скелети, изследователите установиха, че някои гени на човешки левкоцитен антиген (HLA) може да са изиграли роля при определянето кой е имал шанс да оцелее при епидемии от чума в миналото. Тези гени помагат на имунната система да се бори с инфекциите и вариациите в тях могат да дадат предимство на някои хора пред други в лицето на смъртна опасност.

Пол Норман и неговият екип установиха, че съвременните жители на Елванген, Германия, имат някои разлики в своите HLA гени в сравнение с жертвите на чума от 16-и век. Това предполага, че техните предци, които са преживели чумата, са предали генетични черти, които са позволили на имунитета им да стане по-силен.

Друго изследване на учени се фокусира върху гена ERAP2, който влияе върху начина, по който нашите имунни клетки се борят с Yersinia pestis. То показа, че хората с конкретен вариант на този ген са по-склонни да оцелеят след Черната смърт. До края на 14 век значителна част от населението е имало този благоприятен вариант, което предполага, че чумата може да е действала като механизъм на естествен подбор, облагодетелствайки онези, които имат определени генетични предимства.

Изследователите казват, че трябва да проучат много повече геноми, за да разберат напълно как Черната смърт и други болести са оформили нашата имунна система през вековете. По този начин продължаващото изследване на древните болести и тяхното въздействие върху човешката еволюция не само задоволява любопитството ни към миналото, но също така има потенциални ползи за съвременната медицина. Учените се надяват, че като разберем как нашите предци са се развили, за да се адаптират към минали епидемии, можем да разработим по-ефективни ваксини и лечения за настоящи и бъдещи заболявания.

Така че докато мисълта за бубонната чума може да извиква образи на историческо опустошение, тя също ни напомня за устойчивостта и адаптивността на човешката раса. Наследството на чумата е не само история за смърт и отчаяние, но и история за оцеляване и сложния танц между хората и микроскопичния свят, който продължава да определя нашата генетична съдба.

Превод: GlasNews