Първата приказка „Красавицата и звярът“ (в оригинал се казва La Belle et la Bête) е публикувана във Франция през 1740 г. Много учени смятат, че тази приказка се основава на реалния живот на човек на име Петрус Гонсалвус (Педро Гонсалес на испански). По-конкретно, историята на живота и брака му с красива млада жена на име Катрин.
Този „дивак“, както го наричат, е роден на остров Тенерифе през 1537 г. и след 10 години е „представен“ на краля на Франция Анри II, за да отличи двора наред с джуджетата и шутовете, пише Ancient Origins. Гонсалвус е смятан за невиждано любопитство заради рядката си болест, която все още не е била известна през 16 век. Сега това много рядко заболяване е известно на учените и се нарича хипертрихоза или синдром на върколака. В резултат на това заболяване лицето на човек, както и тялото му, са покрити с излишно обилно окосмяване. Тоест, косата расте в големи количества там, където не трябва да бъде.
Въпреки че Гонсалвус е смятан за "дивак" и "звяр", крал Хенри II оценява достатъчно високото му ниво на интелигентност и дава име на безименния човек. По-късно Гонсалвус успява да получи добро образование, научава 3 езика и усвоява тънкостите на придворния етикет.
Досега учените знаят много малко за живота на Гонсалвус, въпреки че се смята, че той е починал през 1618 г. В същото време испански учени откриха архивни документи, които доказаха, че Гонсалвус е успял да се интегрира добре в дворцовия живот.
Според исторически документи на 20-годишна възраст Гонсалвус започва да сервира ястия за кралската трапеза. По-късно започва да учи право и вече през 1582 г. дори преподава този предмет в университета Сорбона в Париж.
Също така испански учени откриха документи, които казват, че след смъртта на крал Хенри II съпругата му Катрин де Медичи решава да проведе експеримент, за да разбере какви деца може да има Гонсалвус. През 1570 г. Петрус Гонсалвус се жени за красивата дъщеря на френски търговец на име Катрин Рюфелин. По време на дългия си брак двойката има седем деца, четири от които също страдат от хипертрихоза.
За разлика от приказката, която се основава на тази истинска история, животът на Гонсалвус и семейството му не бил щастлив. И той, и семейството му били изпратени в чужбина, за да могат други монарси на Европа да видят това "чудо". Известно е, че "косматите" деца на Гонсалвус дори били "подарени" от благородниците и те се отнасяли с тях като с придворни любимци.
Точната дата на смъртта на Гонсалвус е неизвестна, въпреки че някои учени смятат, че той е починал през 1618 г. в Италия. Датата на смъртта е трудна за установяване поради факта, че няма запис за смъртта на това лице или не е запазена. Но учените са склонни към първия вариант, тъй като най-вероятно Гонсалвус не се е считал за пълноправен човек, което означава, че той не може да бъде погребан според християнските обичаи. Следователно няма църковни записи.
Превод: GlasNews
