Представете си бъдещето. Къде се намира то според вас? Виждате ли се как крачите към него? Може би е зад гърба ви. Може би дори е над вас.
 
А какво да кажем за миналото? Представяте ли си да погледнете през рамо, за да го видите?
 
Как ще отговорите на тези въпроси ще зависи от това кой сте и откъде идвате. Начинът, по който си представяме бъдещето, е повлиян от културата, в която израстваме, и езиците, които говорим.
 
За много хора, израснали в Обединеното кралство, САЩ и голяма част от Европа, бъдещето е пред тях, а миналото е зад тях. Хората в тези култури обикновено възприемат времето линейно. Те виждат себе си като непрекъснато движещи се към бъдещето, защото не могат да се върнат в миналото.
 
В някои други култури обаче местоположението на миналото и бъдещето е обърнато. Аймара, южноамериканска местна група от хора, живеещи в Андите, определят бъдещето зад тях, а миналото пред тях.
 
Учените изучаваха жестовете на народа аймара. Изследователите забелязаха, че когато аймара говори за своите предци, те жестикулират пред себе си, което показва, че миналото е отпред. Въпреки това, когато бяха попитани за бъдещо събитие, жестът им сякаш показваше, че бъдещето се възприема като отзад.
 
Анализът на това как хората пишат, говорят и жестикулират за времето предполага, че аймара не са сами. Говорещите на Даридж, арабски диалект в Мароко, също изглежда си представят миналото като отпред и бъдещето отзад.
 
Бъдещето не винаги трябва да е зад или пред нас. Има доказателства, че някои говорещи мандарин представят бъдещето надолу, а миналото като нагоре. Тези различия предполагат, че няма универсално местоположение за миналото, настоящето и бъдещето. Вместо това хората изграждат тези представи въз основа на тяхното възпитание и обкръжение.
 
Разбиранията по темата не само влияе къде виждаме позицията на бъдещето. Показател е и за това как виждаме себе си да стигнем до там.

В Обединеното кралство и САЩ хората обикновено се възприемат като ходещи с лица, насочени напред към бъдещето. За маорите от Нова Зеландия обаче фокусът на вниманието, когато се движат във времето, не е бъдещето, а миналото. Маорската поговорка Kia whakatōmuri te haere whakamua се превежда като „Вървя назад в бъдещето с очи, вперени в миналото“.
 
За маорите това, което е пред нас, се определя от това, което може или е било видяно. Маорите смятат миналото и настоящето за известни и виждани концепции, защото те вече са се случили. Миналото се смята, че е пред човек, където очите му могат да го видят.
 
Бъдещето обаче се смята за неизвестно, защото все още не се е случило. Смята се, че е зад вас, защото все още не се вижда. Маорите се възприемат като вървящи назад, а не напред в бъдещето, защото техните действия в бъдещето се ръководят от уроци от миналото. Изправяйки се пред миналото, те могат да пренесат тези уроци напред във времето.

Различни подходи
 
Учените не са сигурни защо различните хора представят миналото, настоящето и бъдещето по различен начин. Изследванията показват, че хората, които четат и пишат отляво надясно, рисуват времеви линии, в които миналото е отляво, а бъдещето е отдясно, отразявайки техните модели на четене и писане.
 
Въпреки това хората, които четат отдясно наляво, като арабскоговорящите, често рисуват времеви линии със събития от миналото отдясно и бъдещето отляво. Посоката на четене обаче не може да обясни защо някои хора, които четат ляво-дясно, смятат бъдещето за „изостанало“.
 
Друга теория е, че културните ценности могат да повлияят на ориентацията ни към бъдещето. Културите се различават по степента, в която ценят традицията. Изследователите вярват, че вашата пространствена концепция за бъдещето може да се определя от това дали вашата култура набляга на традициите от миналото или се фокусира върху бъдещето.
 

В културите, които акцентират на значението на прогреса, промяната и модернизацията, бъдещето обикновено е пред тях – например Обединеното кралство и САЩ. Въпреки това, в култури, които отдават висока стойност на традицията и историята на предците, като например в Мароко и местни групи като маорите, миналото е в центъра на вниманието и следователно обикновено е отпред.
 
Тези разлики могат да имат отражение и върху инициативите за справяне с глобалните предизвикателства. Ако бъдещето не винаги е пред нас, тогава познатите изрази за „продължаване напред“ и „оставяне на миналото зад гърба“ може да нямат резонанс за много хора.
 
Може би обаче, ако успеем да се поучим от представянето на времето на други култури, може да сме в състояние да преформулираме нашето разбиране за някои от най-належащите проблеми в света.
 
Вървейки към бъдещето, с поглед от време на време през рамо към миналото, може да доведе до по-справедливо бъдеще за всички.
 
Превод: GlasNews.bg