Масаите са африкански полуномадски племена, които обитават територии в Северна Танзания и Южна Кения. В Занзибар те са чиста туристическа атракция. През цялото време изпитвах съмнения доколко момчетата, разхождащи се по плажа с масайски одежди, действително принадлежат към племето на масаите. Все още не изключвам вероятността поне част от тях да са си чисти клоуни – местни младежи, маскирани като масаи. Други носят белези, които са типични за част от масайските племена – изваден преден долен зъб, жигосани или татуирани бузи. Във всеки случай, са доста атрактивни.
Рецепционистът в нашия хотел, с който проведохме дълъг разговор тип „искрено и лично“, ми открехна, че тези момчета били стигнали до Занзибар благодарение на спонсор, който ги измъкнал от племето, платил обучението им и съответно – това не ми беше казано, но то, мисля, е повече от ясно – сега очаква да възвърнат инвестицията му. Как? Ами, като забавляват туристите и продават сувенири и джунджурии /на цени десетки, да не кажа стотици пъти над стойността им/.
С едно от момчетата, изобразени на снимките, прекарахме няколко часа заедно – той се втурна спасително към мен при една от плахите ми разходки из селото на местните, когато една жена открито и звучно ме кълнеше, след което ме придружи на дълга обиколка в дълбините на селото. Каза ми, че се казва Алелуя, но не мисля, че това е истинското му име. На 31 години бил. Говореше съвсем базов английски, но достатъчно, за да се надява да тръгне с мен към Европата.
Попитах го дали е женен. Тъжно поклати глава и каза, че търсел любовта на живота си – за него било много важно да открие жена близка до сърцето му. На въпроса ми досега не е ли срещал такава жена, стигнахме до същината на проблема – нямал крави! За да се ожени, трябвало да има минимум 20 крави, с които да откупи жената.
Кравите пред любовта – това е положението. Давайки му своята лепта за прекрасната разходка, която ми подари, най-искрено му пожелах скоро да успее да се сдобие с мечтаните крави…
Автор и снимки: Марта Божикова
