Ако сте родени преди дигиталната ера, вероятно изпитвате лека завист към лекотата, с която младото поколение се оправя със смартфоните, компютрите и мистериозни нови неща като TikTok. Но ролите незабавно ще се разменят, когато синчето или внучето се сдобие с първата си кола - която по правило е на преклонна възраст. Работата е там, че последните две-три десетилетия заличиха много компоненти на автомобила, които преди това бяха неизменна част от него. Ето един списък на 20 такива неща, които днешните начинаещи шофьори дори няма да познаят, когато ги видят за първи път. Плюс едно, което скоро ще има същата съдба.

Смукачът

Всеки, който е правил първите си шофьорски стъпки в Москвич-412 (или всъщност в който и да е автомобил от онази епоха), добре помни отработения жест, с който се бърка долу вляво под волана и се издърпва смукачът. За по-младите: това бе устройство, което намалява притока на въздух към карбуратора и съответно обогатява горивната смес, така че паленето става по-лесно в студените зимни утрини. При по-примитивните автомобили смукачът бе ръчен, а по-напредничавите двигатели с карбуратор имаха автоматичен.

Неинтервалните чистачки

Малцина помнят днес досадата от използването на обикновени чистачки без интервал - такива, при които има само две положения, включено и изключено. Чистачките с интервали се появиха на Запад едва през 70-те, а на Изток - дори и по-късно. Гениалното хрумване за тях бе на изобретателя Робърт Кърнс, който ги предложи на големите американски производители. Ford, Chrysler и GM последователно му посочиха вратата, и после невъзмутимо откраднаха идеята. След две десетилетия разправии Кърнс най-сетне ги осъди през 90-те да му изплатят 30 милиона долара обезщетение.

Спирачките без ABS

За българските шофьори те не са чак толкова далечен спомен, защото соц автомобилите нямаха подобни екстри. Затова и мнозина сред нас все още по стар и излишен навик "помпат" спирачката върху лед, за да не я блокират. Mercedes пръв въведе технологията през 70-те, а в наши дни тя е задължително оборудване в ЕС. Също като системите за електронна стабилизация (ЕSP и други).

Ръчните прозорци

В България, която има удоволствието да е с най-висока средна възраст на автопарка в ЕС, тези ръчки по вратите все още са обичайна гледка. Но при по-съвременните автомобили те почти са изчезнали. Само най-базовите версии на бюджетни модели като Dacia Sandero идват с ръчки на задните стъкла.

Ръчното заключване на вратите

Когато тръгвахме на почивка, татко първо трябваше да отключи шофьорската врата, да влезе и ръчно да отключи отвътре и вратите за всички останали. Добро упражнение за разтягане, направено излишно с навлизането на централното заключване.

Ръчните огледала

Още една изчезваща черта, макар че по Горубляне не е чак такава рядкост. Настройването на страничните огледала с малки джойстици беше съвсем обичайно нещо до 90-те. Особено забавно бе с дясното огледало, защото няма как едновременно да седиш на шофьорското място и да движиш лостчето. В днешно време само шепа модели предлагат подобна схема - нова крачка напред за най-базовата версия на Sandero ("не плащате за нищо излишно").

Воланите без усилване

В Америка на майтап му викаха управление тип Armstrong (силна ръка). Авторът и още хиляди българи, карали шофьорските курсове на Лада в СБА, отлично познават усещането, когато завъртането на геврека изисква цялата им сила. Слава богу, че поне в Източния блок нямаше много модели с тежък V8 отпред. Същото важи и за спирачките без усилване.

Автокасетофоните

През 80-те, когато повечето коли по нашите ширини идваха само с примитивно радио, да имаш касетофон беше белег за социален статус. Особено ако върви в пакет с току-що издадения от "Балкантон" албум на Whitesnake, разказва automedia.bg. Eстествено, мобилните касетофони не бяха кой знае колко надеждни, най-вече заради праха и температурните амплитуди, и честичко надъвкваха лентите. Но на кого му пукаше?

CD-плейърът

Някои автомобилни производители са толкова мудни, че все още предлагат тази опция в епохата на Spotify. Но през 90-те години да имаш CD плейър в колата си беше откровение: нямаше надъвкана лента, можеше да прескачаш от песен на песен само с едно цъкване, и качеството беше забележимо по-добро в сравнение с касетите. Компакт-дискът беше технология на бъдещето... докато бъдещето изведнъж не стана дигитално. Освен всичко, кутията на диска идеално ставаше за почистване на предното стъкло от лед, ако нямаш стъргалка.

Карбураторите

Stromberg, Weber, Holley, Carter, Thermoquad... Двуцевен, трицевен, четирицевен... Имаше десетки марки и типове от тях, но ги обединяваше едно: всички карбуратори бяха калпав начин за доставяне на горивната смес, и се нуждаеха от периодични грижи. Нашествието на инжекцията и директното впръскване ги прати в музеите. Но пък и отстраняването на повредите стана несравнимо по-сложно.

Диагоналните гуми

Допреди изобретяването на радиалната гума през 1946, и по-масовото й навлизане в края на 60-те и 70-те, повечето автомобили бяха върху диагонални гуми. Те се отличаваха с доста слабо сцепление и ниска странична устойчивост. И бяха главната причина толкова много спортни коли от онова време да приключат живота си в канавките. Днес ги има основно в селското стопанство.

Вентилационните прозорчета

Тази примитивна, но ефективна система за вентилация доминираше през 60-те - а в социалистическия лагер, където колите не претърпяваха кой знае каква еволюция с годините, чак до края на 80-те. Малките триъгълни прозорчета се открехваха странично и позволяваха купето да се проветри, без да допускат директна въздушна струя вътре. Пушачите можеха да си тръскат цигарите през тях. Въобще животът беше по-простичък.

Физическият ключ

През 2021 на пазара има няколко дузини автомобили с изцяло дигитални ключове, и дори няколко изобщо без ключ, където отварянето става с приложение за смартфон. Все още мнозинството модели имат физически метален ключ, скрит в дистанционното - за онези редки случаи, когато колата е останала без ток например. Но беше време, когато нямаше никакви дистанционни, а автомобилът вървеше с три старомодни ключа - един за вратите, един за багажника и един за запалването.

Барабанните спирачки

Подобно на ръчните огледала, и те не са още съвсем изчезнали, но в Европа ще ги намерите само на задните колела на някои съвсем бюджетни модели. До края на 60-те обаче почти нямаше коли с дискови спирачки и барабаните господстваха. В интерес на истината, те вършат добра работа - стига да не ги използвате твърде често, като например при спускането от Витиня по стария път. Или в мокро време.

Ръчната "ръчна спирачка"

Повечето днешни младежи може и никога да не опознаят удоволствието от дърпането на добрата стара ръчна спирачка. Почти всички съвременни автомобили вече са с електронна. Която дори няма да се задейства, ако се опитате да направите 180-градусов завой в стил Юха Канкунен.

Електрическата антена

Още в зората на ХХ век шофьорите са установили, че е хубаво човек да има поне радио в колата си. Но стърчащата антена създаваше естестически и практически проблеми, затова в по-луксозните модели тя се прибираше в корпуса чрез малък електромотор. В наши дни обаче антената най-често е вградена в малка "перка" на покрива и изобщо не се набива на очи.

Автоматичните колани

В България, където прескочихме от автомобилните технологии от 60-те към тези от края на 90-те, автоматичните колани така и не станаха популярни. Но в края на 80-те те бяха последен писък на модата, и се монтираха на всичко от Honda Civic до Ferrari Testarossa. Сядаш, облягаш се и електромоторчето придвижва и закопчава колана. Но в практиката не беше нито толкова удобно, нито толкова безопасно, колкото звучеше в рекламите.

Гумените протектори по вратите

Една от практичните идеи на 90-те години - гумени протекторни ленти по броните и вратите, които предпазваха от дребните градски колизии и от одрасквания по големите паркинги. За съжаление отстъпиха назад по чисто естетически съображения.

Фиксираните кормилни колони

Днес почти във всяка кола воланът може да се настройва и на височина, и в дълбочина. Но трябваха почти четири десетилетия, преди тази технология, изобретена от Jaguar през 1949, да стане наистина масова.

Автомобилният телефон

Той никога не е функционирал особено добре, и освен това беше най-скъпата екстра в и без това доста солени автомобили като Mercedes 560SEL. Но през 80-те масивната слушалка, почиваща върху централната конзола, бе най-ясният признак, че човекът в тази кола е преуспял в живота.

Ръчните скорости

Да, знаем, че те още не са изчезнали. Но е въпрос на броени години. От една страна, всички съвременни електронни системи за сигурност работят ефективно само с автоматични скорости, да не говорим за бъдещите автопилоти. От друга, автоматиците станаха доста по-добри и мнозинството клиенти предпочитат удобството им пред усещането за динамика, което дава добрата стара "ръчка".