Рибарица се смята за най-живописното от 13-те населени селища в Тетевенската област. Разположено е на 600 m надморска височина в полите на Тетевенския Балкан, в подножието на връх Вежен (2 198 m, третия по височина връх в Стара планина). Рибарица е на 12 км югоизточно от общинския център Тетевен, и на 120 км североизточно от София. За очарованието на Рибарица допринасят множеството разпръснати из целия курорт привлекателни, гостоприемни, малки вилички и къщи, обвити в зеленина и цветя, предлагащи не само тишина, спокойствие и чист въздух, ухаещ на билки, но и възможност за човешката душа да се слее с неповторимата селска атмосфера, домашен уют и усещане за близост до природата. 

Говори се, че името на селото произлиза от богатството на риба, която обитава реките и става сериозна предпоставка за развитие на риболов. Най-силно утвърдилата се местност за ловене на риба е Върбака, която е на 4 км от Рибарица по посока към Тетевен. Бронзовата фигура на Рибарчето е символa на курорта. Тя се издига на една скала и може да се забележи вдясно от пътя, още на влизане от Тетевен. 

С различните махали и къщи, построени край малките рекички Костина, Заводна, Стара Рибарица, Дебелщина, Червената река и Брязовка, общата дължина на селото се равнява на 27 км.

 

Първите заселници по тези земи са били траки от племето серди. Съгласно археологическите находки, по тези земи е имало живот още през VII век пр. Хр. Древните жители са оставили след себе си като наследство глинени, бронзови и железни съдове, двадесетина надгробни могили, разпръснати из местностите Кленова поляна, Брязово, Калугерски дол, Даковото, Свинарсла лъка, Горуново, Басарим и Шурловица. Според легендите, местностите Басарим и Шурловица са били изцяло населени с траки. 

Местните жители на Рибарица имат много поводи за гордост що се отнася до запазени традиции, обичаи и развитие на туризма. Говори се, че от 1920 г. Рибарица се слави като царски курорт. Нещо повече, самият ген. Владимир Вазов е имал вила, където често е отсядал и посрещал своя брат — великия поет и писател Иван Вазов. През 1963 г. село Рибарица официално получават статут на планински курорт. 

„Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай.“ – Иван Вазов 

Намиращо се в близост до отвесните скали на връх Петрахиля, селото предлага чудесни условия за катерене, а в местността Беркова могила гостите на селото могат да се порадват на друга вълнуваща атракция – ски на трева. 

Рибарица пази сладостта от обикновения начин на живот на село. Тук традициите са винаги живи: старите воденици продължават да мелят брашно, валявиците да валят пъстри рибаришки черги, казаните да варят прочутата сливова ракия, сръчните ръце на майстори занаятчии да създават красота и изкуство от вълната и дървото, продължавайки традициите на известната в миналото Тетевенска килимарска и резбарска школа. Сред най-отличителните атракции на Рибарица е дивата природа на Национален парк „Централен Балкан“ и биосферния резерват „Царичина“. Името на резервата произлиза от легендата за царската дъщеря Тамара и чудното ѝ излекуване от коварна болест с магията на огненочервеното омайниче, което рибарчани и до днес наричат „Царичина“.

Легендата за Тамара и огненото омайниче
Някога дъщерята на цар Иван Асен – Тамара се разболяла от незнайна тежка болест, за която се говорело, че няма лек никъде по света. Идвали и си отивали знахари, лекари, лечители – никой не можел да помогне. Девойката вехнела с всеки изминал ден. Тежка мъка обвила сърцето на царя. И докато всички се подготвяли за най-лошото, един ден в селото дошъл незнаен старец, който веднага помолил да го срещнат с царя. В царските палати настъпило оживление. Царят разменил думи със стареца и на другия ден рано сутринта изпратил Тамара под един старопланински връх, където имало поляна, изпълнена с нацъфтели огнени омайничета. Минало време, през което всяка сутрин Тамара излизала да се разхожда боса по поляната, беряла цветята и се кичила с венци. И не след дълго чудото се случило: болестта изчезнала и царската дъщеря отново била здрава. Това е легендата за огненото омайниче, което и до днес цъфти на същата поляна, намираща се недалеч от връх Царичина, известен под името Вежен. Говори се, че рано сутрин все още можел да се види силуетът на Тамара, ходеща из поляната и беряща билки. 

Любителите на планинските преходи несъмнено биха оценили красотите на Тетевенския балкан. Рибарица е изходен пункт за хижите Бенковски и Вежен. От Рибарица до хижа Бенковски се стига приблизително за 3,45 или 5 часа в зависимост от маршрута, който изберете. Обикновено вариантите се свеждат до три: по долините на река Костина, по долината на река Заводна и Суватски дол или по Братанишкия рид. Най-предпочитаният вариант за туристически преход е първият – по долината на река Костина, който отнема средно около 3,45 и 4 часа. Освен, че този маршрут е по-малък като времетраене, пътуващите имат възможност да се насладят на неповторимите природни гледки, които ще срещнат по пътя. Тези места също имат своя история, богата на легенди. Най-известната е за Георги Бенковски. 

Спомена за Георги Бенковски

След дълъг и изморителен път от Лисец в Средна гора през Етрополския Балкан Бенковски стига заедно с четата си до предпланинската област на Златишко-Тетевенската планина. Четата се разформирова в околността на Черни Вит. В опита си да минат незабелязани от башибозуците в Тетевенския край, въстаниците се разделят на групи. В групата на Бенковски остават Захари Стоянов, Стефан Радоич (Стефо Далматинеца) и отец Кирил Слепов. Местният овчар Нейо Крачунов ги укрива в пещера, където им носи храна и вода за известно време. За нещастие Нейо бива заловен. След тежки мъки той се съгласява да заведе турските заптиета до мястото, където се крие Бенковски. По пътя към пещерата Нейо се хвърля в придошлите води на Черни Вит и така доказва верността към войводата, запазвайки тайната им. Дни по-късно групата на Бенковски среща Нейо Николов – Брусенина. Той поверява въстаниците на говедаря дядо Въльо Стоилов – Мечката, който познавал добре местността и обещал да ги изведе до Троян. Нейо Брусенина слиза в Тетевен и разказва на поробителите за групата на Бенковски. Турците залавят дядо Въльо и го принуждават да предаде четниците. Планът на турците бил дядо Въльо да заведе въстаниците към местността Костина, където трябвало да стане засадата. За да се подготвят турците набързо построяват дървено мостче от букови дървета, което е там и до днес на 40-50 метра от историческото „Кърваво кладенче“. Така се стига до трагичната развръзка на 25-ти май 1876 г., когато Бенковски и групата му са обсадени и той пада убит, а въстаниците биват заловени. Само Захари Стоянов успява да се спаси от изстрелите като пада във водите на река Костина, които го отнасят по-надолу до брега. Той се катери на висок бук и от там става свидетел на цялата трагична случка. По-късно Захари Стоянов описва кървавите събития в своя труд „Записки по българските въстания“.

 В чест на делото и саможертвата на Бенковски е построен паметник с неговия лик, който краси местността Костина (4 км югозападно от Рибарица). Всяка година паметта му се почита с възпоменателни тържества на това място, където актьори, преоблечени като въстаници пресъздават кървавите събития и смъртта на българския войвода. Тържествата събират хора от цяла България, които идват да се поклонят пред подвига на героите от Априлската епопея.