Пътувам си днес към вкъщи. Спрях за кратка почивка в Бургас на ОМВ-то на изхода на града, посока Пловдив. Заредих преди това, местя колата.
 
От прозореца ме наблюдават две кифли. От най-гнусните. Паркирам пред тях. Влизам, взимам си един студен чай, плащам си чинно и отивам да поотпочина. Кифлите се обръщат към мен. Измерват ме с погледи. Наизвадили на барплота телефони, таблети, малък лаптоп - като малък магазин за такава техника. Пият някакви тонизиращи напитки. От едната ме погледна Жозе Моуриньо - горкият, ако знаеше какви щяха да го държат в ръцете си и да го пъхат в устите си, едва ли би се навил на подобна реклама. Погледите им празни. Джуките напомпани и аз не знам с какво - ботокс ли е, силикон ли е, някаква киселина ли е - не съм доктор Енчев и не ги разбирам нещата. Нацапотени целите с фон дьо тен. Лицата им - черни от солариума. Изобщо - потресаваща картинка.
 
Та, сядам си аз, вадя си зарядното, за да използвам намалението и да дозаредя телефона. Кифлите още ме гледат втренчено. Аз разбира се не им обръщам внимание. Обърнах им гръб. Отпих с наслада от студения чай. И чувам едната:
 
- Глей гу ква кола кара, а къв телефон има...
 
Колата ми е 20-годишен "Фиат Пунто". Телефонът е служебен и не е мой, на фирмата е - iPhone 6. Горе-долу нов може да струва колкото колата, не знам.
 
Стана ми адски смешно. Обърнах се към тях - едната само, по-впечатлителната, дето ме е гледала в ръцете какъв телефон съм извадил - още ме зяпа. И като се отприщи един смях от мен - ама чистосърдечен смях. Смях се на простотията им от сърце. Другата се стресна - не може да свари да се завърти на щъркела и да види какво се случва. Другата, впечатлителната - стои тъпо и ме гледа. Като по даден знак забиха погледи в някои измежду доста многото си телефони. Цъкат и мълчат. Май ги унижих, ама и това си целях де.
 
Посмях си се аз и ми стана весело, ама и същевременно тъжно. Тъжно, че човек се измерва по това каква кола кара или пък колко е скъп телефонът му. То от кифли какво ли да очакваш, но по-лошото е, че мнозина са точно такива - кифладжии. Това е по-страшното. Изобщо материалното владее вред. А най-вече кифлите. Уж бяха малко преди години пък то какво стана?
 
назаем от Фейсбук