Уникална средновековна църква, свързана със святото дело на Апостола на свободата Васил Левски, днес тъне в руини и забрава. Става дума за стария храм „Свети Никола“ във врачанското село Долна Кремена. През 1872 г. църквата става пристан на Левски, който пътува из Врачанско и учредява местните организации на революцинния си комитет. Посещавайки селото, той избира именно църквата „Свети Никола“ за своето дело. Храмът, изграден според историци около XII-XIII век, бил средище на българщината и християнските ценности, функционирал и като килийно училище във вековете на турското владичество. Затова Дякона го превърнал в център на местната революционна организация, съобщава „Конкурент”.В Долна Кремена Левски намерил много будни люде и съмишленици. Те с готовност се включили в революционната му дейност. Под ръководството на учредения от Апостола комитет на 19 май 1876 г. долнокременчани въстават против турската власт. Много от тях след това попадат във видинския затвор.
Паметникът на тяхната саможертва обаче днес тъне в забрава. Църквата „Св. Никола“, която приютява Апостола, и в която се ражда местната борба за свобода, се руши прогресивно вече десетилетия наред.
„Имаме желание да реставрираме този храм, но ни липсва финансиране“, каза кметът на Долна Кремена Анюта Маньовска. В годините все пак се правят опити за възраждане на църквата. През пролетта на 2005 г., след обилни наводнения в района, тогавашният кмет Румен Серафимов поставя в притвора на храма дървено скеле, което поддържа покрива и го пази от срутване. Светилището обаче започва все повече да запада, а Серафимов не успява да намери средства за реставрация. Покривът вече е рухнал, стените са съборени, а абсидата е на парчета.
Художествената, културна и историческа стойност на храма е значима и заради едни от най-ценните икони, дело на ученици на Захарий Зограф. Иконата на "Свети Никола" е от края на XII век, а на "Света Богородица" от края на XVIII век.
Църквата представлява еднокорабна, едноапсидна постройка с притвор. Градена е от ломен камък, който е споен с хоросан, а стените на притвора до 1.90 м височина са от тухли. Изграждана е на три етапа. От най-старата, източна част, чиито основи са положени през XII-XIII в., днес не е останало почти нищо. През XVII в. тя била разширена на запад, от тази част е останала само южната стена.
Окончателният си вид придобива през 1872 г., с изграждането на притвора, а датата е издълбана на камъка над входната врата. Същата година Левски идва в Долна Кремена и пренася святото си дело в уникалния средновековен храм, днес забравен от Бог и държава.
Жителите на мездренско село имат нова църква, построена през ХХ век. Всички обаче са убедени в нуждата от възстановяване на светинята „Свети Никола“, запечатала емблематични моменти от историята на местното население.
Дяконът пял в черквата „Св. Възнесение“ във Враца. На 28 август 1872 г. Дякона пристигнал във Враца, за да свика събрание на местните дейци на БРЦК. Известно време той се информирал от разстояние за дейността на врачанските съзаклятници.
„В името на всевишния, пишат врачани до Левски, работата ни отива напред… премислихме до вашето дохождане да работиме полека, доде ни дадете нужните наставления".
Апостолът отсяда в хана на Стоян Угоеца. На следващия ден изумява миряните с прекрасния си глас по време на църковната служба в храма „Свето Възнесение“, след което свиква тайно събрание в местността Скакля, където чертае приоритетите на врачанската революционна организация. След два месеца представителна група от местни дейци посещава Рилския манастир и отчита дейността си пред самия Левски.
Из спомените на Мито Анков за размирните години:
На 28 август пристигна у Враца Васил Левски, съпровождан от неговия неразделим Гроздо от с. Български извор. Левски, като пристигнал вечерта късно, слязъл в хана на Стоян Огоеца. Сутринта на 29-ти, както се знае, праздник Усекновение св. Йоана Кръстителя, отидохме в черквата „Възнесение”. Там гледам, един момък хубаво облечен с европейски шаячени дрехи стои до аналоя и пее. Попитах, кой е този момък, но никой не го познаваше. След черковния отпуск излязохме всички, излезе и момъкът, придружен от даскал Симеона Подбалкански. След малко Подбалкански и момъкът с него се приближи до мене и ми каза, като го посочи: „Негова милост вас дири...“ Аз изведнъж се усетих, кой е непознатия, но той със знак ме предупреди да се покажа, че го познавам. Тъй и сторих. Посрещнах Левски като стар познайник и на Подбалкански казах, че имаме сметка с момъка за ярешки кожи. Левски престоя един ден във Враца. Ние, съзеклятниците свикахме събрание в турските гробища – председателствуваше Левски.
Паметникът на тяхната саможертва обаче днес тъне в забрава. Църквата „Св. Никола“, която приютява Апостола, и в която се ражда местната борба за свобода, се руши прогресивно вече десетилетия наред.
„Имаме желание да реставрираме този храм, но ни липсва финансиране“, каза кметът на Долна Кремена Анюта Маньовска. В годините все пак се правят опити за възраждане на църквата. През пролетта на 2005 г., след обилни наводнения в района, тогавашният кмет Румен Серафимов поставя в притвора на храма дървено скеле, което поддържа покрива и го пази от срутване. Светилището обаче започва все повече да запада, а Серафимов не успява да намери средства за реставрация. Покривът вече е рухнал, стените са съборени, а абсидата е на парчета.
Художествената, културна и историческа стойност на храма е значима и заради едни от най-ценните икони, дело на ученици на Захарий Зограф. Иконата на "Свети Никола" е от края на XII век, а на "Света Богородица" от края на XVIII век.
Църквата представлява еднокорабна, едноапсидна постройка с притвор. Градена е от ломен камък, който е споен с хоросан, а стените на притвора до 1.90 м височина са от тухли. Изграждана е на три етапа. От най-старата, източна част, чиито основи са положени през XII-XIII в., днес не е останало почти нищо. През XVII в. тя била разширена на запад, от тази част е останала само южната стена.
Окончателният си вид придобива през 1872 г., с изграждането на притвора, а датата е издълбана на камъка над входната врата. Същата година Левски идва в Долна Кремена и пренася святото си дело в уникалния средновековен храм, днес забравен от Бог и държава.
Жителите на мездренско село имат нова църква, построена през ХХ век. Всички обаче са убедени в нуждата от възстановяване на светинята „Свети Никола“, запечатала емблематични моменти от историята на местното население.
Дяконът пял в черквата „Св. Възнесение“ във Враца. На 28 август 1872 г. Дякона пристигнал във Враца, за да свика събрание на местните дейци на БРЦК. Известно време той се информирал от разстояние за дейността на врачанските съзаклятници.
„В името на всевишния, пишат врачани до Левски, работата ни отива напред… премислихме до вашето дохождане да работиме полека, доде ни дадете нужните наставления".
Апостолът отсяда в хана на Стоян Угоеца. На следващия ден изумява миряните с прекрасния си глас по време на църковната служба в храма „Свето Възнесение“, след което свиква тайно събрание в местността Скакля, където чертае приоритетите на врачанската революционна организация. След два месеца представителна група от местни дейци посещава Рилския манастир и отчита дейността си пред самия Левски.
Из спомените на Мито Анков за размирните години:
На 28 август пристигна у Враца Васил Левски, съпровождан от неговия неразделим Гроздо от с. Български извор. Левски, като пристигнал вечерта късно, слязъл в хана на Стоян Огоеца. Сутринта на 29-ти, както се знае, праздник Усекновение св. Йоана Кръстителя, отидохме в черквата „Възнесение”. Там гледам, един момък хубаво облечен с европейски шаячени дрехи стои до аналоя и пее. Попитах, кой е този момък, но никой не го познаваше. След черковния отпуск излязохме всички, излезе и момъкът, придружен от даскал Симеона Подбалкански. След малко Подбалкански и момъкът с него се приближи до мене и ми каза, като го посочи: „Негова милост вас дири...“ Аз изведнъж се усетих, кой е непознатия, но той със знак ме предупреди да се покажа, че го познавам. Тъй и сторих. Посрещнах Левски като стар познайник и на Подбалкански казах, че имаме сметка с момъка за ярешки кожи. Левски престоя един ден във Враца. Ние, съзеклятниците свикахме събрание в турските гробища – председателствуваше Левски.
