Историческите доказателства показват, че се смята, че тази порта към другия свят е в Хиераполис, град, основан през 190 г. пр.н.е. д. Евмен II, цар на Пергамон. Хиераполис спечели славата си на процъфтяващ център за лечение, тъй като жителите му почитали лечебните свойства на термалните извори, извиращи от дълбините му.

Смятало се, че тези извори имат лечебна сила, носели облекчение на болните и облекчавали хронични заболявания. След смъртта на последния цар на Пергамон, Аталидес, през 133 г. пр.н.е. д. градът е завещан на Римската република.

Въпреки че Хиераполис по-късно играе ключова роля в разпространението на християнството през първи век от н.е., храм, посветен на Плутон, оцелява като място, където древните хора могат да общуват с хтонични богове, божества, свързани с подземния свят, пише IFLScience. Храмовият комплекс имал входна порта и прилежаща арена, която водела до самата пещера. Въпреки че достъпът до вътрешността на пещерата бил строго забранен, посетителите можели да седнат на високи места, за да наблюдават дейността на свещениците.

На разсъмване жреците превеждали биковете през арената до входа на пещерата, където животните мистериозно умирали. Смятало се, че в пещерата се намира входът към царството на мъртвите, поради което животните, които се доближават до него, умират. Интересно е, че посетителите имали възможност да участват в този страшен ритуал, купувайки малки животни и птици, чието пускане на арената трябвало да причини тяхната мистериозна и благоговейна смърт. Всъщност цялата тайна се криела в отровни изпарения.

Страбон, видният гръцки географ, философ и пътешественик, документира срещата си с тази енигматична гледка. Той описва района около Портата на Плутон като обвит в гъста мъгла, която затруднява виждането на земята отдолу.

Всяко същество, което се осмели да влезе вътре, се сблъсква с незабавна смърт. Врабчетата, които бивали хвърлени в тази зона, бързо умирали, вдишвайки отровни изпарения, и падали безжизнени на земята.

Дори днес изхвърлянията, излъчвани от пещерата, остават изненадващо мощни, понякога причинявайки смъртта на птици, ако се осмелят да летят твърде близо. Тези смъртни случаи са свързани с газовете, придружаващи термалните води, които излизат от пукнатина в пещерата.

През 2018 г. изследователите анализираха състава на газа, идентифицирайки го като вулканичен въглероден диоксид (CO2). Концентрацията на CO2 в атмосферата варира в зависимост от близостта до входа на пещерата. В жертвената арена нивата на CO2 варират от 4 до 53 процента, в зависимост от разстоянието до пещерата и височината на наблюдателя.

По-близо до пода концентрацията на CO2 стана по-интензивна, създавайки едва доловимо, но коварно езеро от токсични изпарения. Попадането в по-плътни зони на тази пара може да бъде фатално за човек в рамките на минута.

Трябва да се отбележи, че свещениците, които извършвали ритуалите, успявали да преживеят церемонията невредими поради ръста си: техните уста и носове оставали над смъртоносния облак, който се задържал отдолу.

Въпреки това, продължителното излагане на CO2 в заобикалящата атмосфера вероятно ги е довеждало до опиянение, причинявайки халюцинации и променено състояние на съзнанието.

Превод: GlasNews