Д-р Аджи Джамали крачел напред-назад в хола си една вечер – миналия октомври, докато разговарял с бивш пациент, който бил с рядка кръвна група и имал остра нужда от донор за бъбрек.

„Бяхме почти към края на нашия разговор, когато му казах: „Познавам някой с твоята кръвна група, който може да се интересува да стане твой донор“, споделя д-р Джамали на 68-годишния Джон Джарц, който бил нареден в списък от пет до седем години за чакане на бъбрек от трупен донор.

Двамата мъже, които били станали приятели преди години, знаели, че Джартц вероятно няма да оцелее толкова дълго.

„Кой е?“ — попитал развълнуван Джарц.

„И тогава“, спомня си 53-годишният лекар, „е когато му казах: „Аз.““

Миг по-късно двамата мъже започна да плачат. „Дори сега, когато говоря за това“, казва д-р Джамали, „се чувствам емоционален.“.

Седем месеца по-късно – на 29 юни – д-р Джамали – нефролог, който ръководи катедрата по медицина в Медицинския център на Мейн, бил закаран в операционната зала и хирурзите отстранили бъбрека му.

След минути друг екип се заел да трансплантира органа на Джарц, който бил диагностициран с поликистозна бъбречна болест – наследствено заболяване, което кара бъбреците да се уголемяват и спират да работят – диагнозата му била поставена седем години по-рано. (Двамата мъже се срещнали, когато Джарц бил пациент на д-р Джамали в Центъра за трансплантация на UW Health в Медисън, Уисконсин.)

За д-р Джамали, който се върнал на работа два дни по-късно (а Джартц бил изписан след пет дни), възможността да дари орган бил кулминацията на една мечта, която се зародила у него десетилетия по-рано, докато бил още в медицинското училище.

„Винаги съм изпитвал страхопочитание към хората, които даряват органи. Това ме очарова. И скоро реших, че не искам просто да си говоря, а да го направя.“, казва още лекарят.

Да убеди жена си обаче бил друг въпрос. „Нека изчакаме, докато децата пораснат“, казала му тя тогава. – „Тогава можем да поговорим за това.“.

До миналия октомври д-р Джамали, чиито три деца са завършили колеж и се били изнесли от къщата му – знаели, че моментът най-накрая е настъпил. Доблестният лекар също така знаел, че Джартц имал затруднения с намирането на донор със същата, рядка кръвна група, а също така докторът знаел, че пациентът щял да се справи много по-добре, ако получел бъбрек от жив донор.

„Така че разговарях със съпругата си и тя ми каза: „ Ако искаш, можеш да го направиш и аз ще бъда тук, за да те подкрепя.“, спомня си д-р Джамали.

Поглеждайки назад към преживяването, д-р Джамали се бори да намери думи, за да предаде правилно какво е усещането да дадеш част от тялото си на друг човек.

„Това е чувство, което е трудно да се опише“, казва той. „Все едно да гледаш как се ражда детето ти. Това е просто усещането за свобода, въодушевление и щастие.“

Но, разбира се, имало и друга причина, поради която го лекарят направил това. Той знаел, че историята за действията му може да подтикне някой друг да извърши подобно действие.

„Половината от причината беше да помогнем на Джон“, казва д-р Джамали, който държи връзка с Джарц всеки ден. „Но другата причина беше да насърчим хората да помагат на другите, да ги вдъхновим да обмислят да се активизират и да помогнат на над 90 000 пациенти в цялата страна, които са в списъци с чакащи за трансплантация.“

Превод: GlasNews.bg